Периферна нервна система: Разлика между версии

Автономната нервна система осъществява неволевия контрол на вегетативните функции<ref>{{Cite journal|last=Laight|first=David|date=септември 2013|title=Overview of peripheral nervous system pharmacology|url=http://eds.b.ebscohost.com/eds/pdfviewer/pdfviewer?sid=a0b3afc9-b06c-4769-9f66-324834a04bf1%40sessionmgr120&vid=20&hid=114|journal=Nurse Prescribing|doi=|issn=1479 – 9189|access-date=2020-03-15|archive-date=2020-05-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20200511144131/http://eds.b.ebscohost.com/eds/pdfviewer/pdfviewer?sid=a0b3afc9-b06c-4769-9f66-324834a04bf1@sessionmgr120&vid=20&hid=114}}</ref> – обмяна на веществата и размножаване, чрез регулация на дейността на вътрешните органи, жлезистите структури, сърдечния мускул и гладките мускули на кръвоносните съдове. От своя страна вегетативната нервна система е се подразделя два основни дяла – симпатикова и парасимпатикова нервна система. Някои автори включват и ентералната (чревна) нервна система, като отделен дяла на автономната нервна система. Симпатиковият дял включва нерви, изхождащи и от гръдната и лумбалната област на гръбначния мозък, както и симпатикови структури като симпатиковия ствол и превертебралните симпатикови възли. Парасимпатиковия дял има краниосакрален произход, което означава, че една част от нервните му влакна влизат в състава на черепномозъчните нерви (по-специално окуломоторният нерв (III), лицевият нерв (VII), глософарингеалният нерв (VIII) и вагусов нерв (X)), а другата изхождат и кръстцовите сегменти (S2-S4) на гръбначния мозък.