Атанас Москов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 43:
През 1923 – 1925 година Атанас Москов осъжда както масовия терор на подкрепяното дори от някои социалдемократи (до февруари, 1924 г.) [[Правителство на Александър Цанков 2|правителство]] на [[Александър Цанков]], така и лекомисленото и прибързано решение за [[Септемврийското въстание]]. През 1925 г. разлепя позиви с протестно съдържание в София, поради което е арестуван<ref>Д-р Атанас Москов, „Спомени“. Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1997</ref>.
 
Завършва успешно през [[1927]] г. и през същата година без никакви средства заминава за Виена, а след това за [[Белгия]], където изучава дипломатически науки в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]]. Докато следва, успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през [[1936]] година на тема „Международната гаранция в малцинственото право“. Отказва се от стипендия и работи, за да е независим. През 1936 г. той отказва да стане асистент по право на професор Ролен в Брюкселския университет за да се завърне в България.<ref>Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.5</ref>
стр.5</ref>
 
Докато е в Белгия, Москов взима участие в дейността на местните социалистически организации. В диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович той блестящо защитава от нападки България и БРСДП <ref name="amr">[http://www.bsdp.bg/document/?document_id=108 Сто години от рождението на Атанас Москов], сайт на Българската социалдемократическа партия.</ref>. Председателят на Социалистическия интернационал Адлер е възхитен от младия социалдемократ и на 25-годишна възраст Москов вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите. Една година по-късно през [[1929]] година става член на неговия Изпълнителен комитет, като остава на този пост до 1936 година.<ref name="костов"/>
 
През 1936 година Атанас Москов напуска Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал и се завръща в София, за да се бори срещу безпартийния режим. Той става един от водачите на функциониращата нелегално след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] БРСДП, която след неговото завръщане се активизира. Атанас Москов създава нелегален Акционен комитет към БРСДП. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестник „Народ“, вестник „Социалистическа младеж“, на позиви, апели и др. и тяхното разпространяване<ref>Д-р Атанас Москов, „Спомени“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1997</ref>. Атанас Москов става и кооперативен лидер: избран е за секретар на Националния комитет на българските кооперации. Освен това, той е и юристконсулт на Съюза на Популярните банки и главен секретар на съюзаСъюза на приятелите на кооперацията. Работи и като член на управителния съвет на Столична популярна банка "Сердика"„Сердика“. Благодарение на усилията, главно, на БРСДП (в т.ч. и на Атанас Москов), през 30-те години в България е създадено мощно кооперативно движение, което е на второ място в света, след Дания.<ref>„Нов кооперативен сборник, книга 1“, София, 1994 г., изд. „БалБок“, стр.25 ''(има се предвид всички видове кооперации: земеделски, кредитно-спестовни, т.е. Популярни банки, потребителски кооперации и др.)''</ref>
 
През 1938 година е избран за народен представител, остава в парламента до 1940 г. В този парламент Атанас Москов е секретар на парламентарната група на социалдемократите. В тази епоха той е високо ценен от редица държавници и политици. Председателят на този парламент [[Стойчо Мушанов]] пише за него "изключително„изключително способна личност"личност“. [[Константин Муравиев]] го характеризира като "един„един от водачите на социалистите, републиканец, безкомпромисен, никога не търси облаги, скромен, честен, способен, с богата европейска култура"култура“. Бившият министър председател (1931-1934 г.) [[Никола Мушанов]] казва за него "горд„горд, несломим, непреклонен"непреклонен“.<ref>Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.6-7</ref>
 
[[Кръстю Пастухов]] и Атанас Москов се обявяват публично за възстановяване на [[Търновската конституция]] и демократизация. Те разглеждат Втората световна война като двубой между демокрацията и фашизма. Атанас Москов е малко резервиран към идеята за обединение с комунистите, но за разлика от [[Кръстю Пастухов]], той не напуска [[Отечествения фронт]].<ref>Д-р Атанас Москов. „Спомени“. Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1997</ref>
 
През 1942 г. група опозиционни политици създават вестник "Век"„Век“ като медия за опозиционни идеи. Атанас Москов е един от редакторите на вестника. След като са отпечатани два броя, вестник "Век" е забранен от цензурата на диктатурата.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на вестник „[[Свободен народ]]“<ref name="костов" />.
Line 64 ⟶ 63:
Атанас Москов категорично се противопоставя на унищожаването на кооперативното движение, в което е активен участник.
 
През 1947 г. по поръчение на БРСДП Атанас Москов става втори адвокат на Никола Петков (освен адвоката Държански). Комунистите са изплашени както от голямата му ерудиция в областта на правото и хуманитарните науки, така и от връзките му със Социалистическия интернационал. Поради това е интерниран, а скоро след това (още през 1947 г.) е арестуван и държан в затвора 2 години<ref>Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, ИК „Свят. Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996</ref>. Трайчо Костов - един от главните лидери на комунистите - определя Атанас Москов за "Враг„Враг1"1“ през 1947 г., след обесването на Никола Петков.<ref>Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.7</ref>
 
След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за 2 години без присъда в милицията, където е подложен на такива репресии, че според очевидци, когато случайно попада в обща килия с главния секретар на БРСДП [[Коста Лулчев]], цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. След престой в концлагера в [[Богданов дол]] е сред първата група концлагеристи в новосъздадения лагер „[[Белене (концлагер)|Белене]]“<ref name="бочев">{{cite book | last = Бочев | first = Стефан | authorlink = Стефан Бочев | year = 2003 | title = Белене. Сказание за концлагерна България | publisher = Фондация „Българска наука и изкуство“ | location = София | isbn = 954-90134-5-6 | pages = }}</ref>.
 
През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно отново е изпратен в лагера „Белене“, където остава 2 години, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия<ref name="amr" />.
 
На 26 ноември [[1989]] г. Атанас Москов, Петър Дертлиев и 5 други дейци на БРСДП възстановяват БСДП, като Москов става председател, а по-късно – през [[1990]] г. – почетен председател на партията<ref name="костов"/>. Москов се отказва от депутатско място и от всякаква друга политическа кариера. След 1989 г. Атанас Москов системно пише статии в издавания от БСДП вестник "[[Свободен народ]]", но винаги се отказва от хонорарите си. При това, прави дарения за БСДП.
 
След демократичните промени Атанас Москов продължава да живее в малката си къща сред нивите в Севлиево, където умира на 28 януари [[1995]] г.<ref name="ams"/> <ref name="костов"/>