Атанас Москов: Разлика между версии

Завършва успешно през [[1927]] г. и през същата година без никакви средства заминава за Виена, а след това за [[Белгия]], където изучава дипломатически науки в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]]. Докато следва, успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през [[1936]] година на тема „Международната гаранция в малцинственото право“. Отказва се от стипендия и работи, за да е независим. През 1936 г. той отказва да стане асистент по право на професор Ролен в Брюкселския университет за да се завърне в България.<ref>Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.5</ref>

През 1936 година Атанас Москов напуска Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал и се завръща в София, за да се бори срещу безпартийния режим. Той става един от водачите на функциониращата нелегално след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] БРСДП, която след неговото завръщане се активизира. Атанас Москов създава нелегален Акционен комитет към БРСДП. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестник „Народ“, вестник „Социалистическа младеж“, на позиви, апели и др. и тяхното разпространяване<ref>Д-р Атанас Москов, „Спомени“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1997</ref>. Атанас Москов става и кооперативен лидер: избран е за секретар на Националния комитет на българските кооперации. Освен това, той е и юристконсулт на Съюза на Популярните банки и главен секретар на съюзаСъюза на приятелите на кооперацията. Работи и като член на управителния съвет на Столична популярна банка "Сердика"„Сердика“. Благодарение на усилията, главно, на БРСДП (в т.ч. и на Атанас Москов), през 30-те години в България е създадено мощно кооперативно движение, което е на второ място в света, след Дания.<ref>„Нов кооперативен сборник, книга 1“, София, 1994 г., изд. „БалБок“, стр.25 ''(има се предвид всички видове кооперации: земеделски, кредитно-спестовни, т.е. Популярни банки, потребителски кооперации и др.)''</ref>

През 1938 година е избран за народен представител, остава в парламента до 1940 г. В този парламент Атанас Москов е секретар на парламентарната група на социалдемократите. В тази епоха той е високо ценен от редица държавници и политици. Председателят на този парламент [[Стойчо Мушанов]] пише за него "изключително„изключително способна личност"личност“. [[Константин Муравиев]] го характеризира като "един„един от водачите на социалистите, републиканец, безкомпромисен, никога не търси облаги, скромен, честен, способен, с богата европейска култура"култура“. Бившият министър председател (1931-1934 г.) [[Никола Мушанов]] казва за него "горд„горд, несломим, непреклонен"непреклонен“.<ref>Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.6-7</ref>

През 1942 г. група опозиционни политици създават вестник "Век"„Век“ като медия за опозиционни идеи. Атанас Москов е един от редакторите на вестника. След като са отпечатани два броя, вестник "Век" е забранен от цензурата на диктатурата.

През 1947 г. по поръчение на БРСДП Атанас Москов става втори адвокат на Никола Петков (освен адвоката Държански). Комунистите са изплашени както от голямата му ерудиция в областта на правото и хуманитарните науки, така и от връзките му със Социалистическия интернационал. Поради това е интерниран, а скоро след това (още през 1947 г.) е арестуван и държан в затвора 2 години<ref>Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, ИК „Свят. Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996</ref>. Трайчо Костов - един от главните лидери на комунистите - определя Атанас Москов за "Враг„Враг № 1"1“ през 1947 г., след обесването на Никола Петков.<ref>Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998, стр.7</ref>

През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно отново е изпратен в лагера „Белене“, където остава 2 години, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия<ref name="amr" />.

На 26 ноември [[1989]] г. Атанас Москов, Петър Дертлиев и 5 други дейци на БРСДП възстановяват БСДП, като Москов става председател, а по-късно – през [[1990]] г. – почетен председател на партията<ref name="костов"/>. Москов се отказва от депутатско място и от всякаква друга политическа кариера. След 1989 г. Атанас Москов системно пише статии в издавания от БСДП вестник "„[[Свободен народ]]"“, но винаги се отказва от хонорарите си. При това, прави дарения за БСДП.