Фарид ад-Дин Аттар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
[[Файл:Attaar0.jpg|мини|Мавзолеят на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран]]
'''Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар''' (فریدالدین عطار; още – ''Фаридадин'', ''Фаридуддин'') (ок. [[1142]] – [[1220]]) е [[Персия|
Аттар е сред най-известните поети-[[мистицизъм|мистици]] на Иран. Заедно със [[Санаи]] оказва силно влияние върху [[Руми]] и неговите суфистки възгледи. И двамата поети са споменати от него неколкократно със засвидетелствано дълбоко уважение. За Аттар Руми пише:
Ред 13:
Аттар е един от най-продуктивните творци на персийската литература. Автор е на над сто творби с различна дължина – от няколко страници до няколко тома. Днес са запазени около 30 негови творби.
В характерния за суфистките поети стил, Аттар величае земната любов, в качеството ѝ на прелюдия към небесната, божествената любов. Тя може да бъде и в несъвършена форма, ала да запази своите духовни аспекти, тъй като възлюбеният се превръща в известен смисъл в „Единствен“ и „Божествен“. Една от известните му притчи разказва за любовта на султан [[Махмуд Газневи]] и
Най-известната творба на Аттар е шедьовърът на персийската литературна съкровищница „''Мантик ал-тайр''“ („Птичият събор“<ref>[http://books.janet45.com/comingBooks/535 books.janet45.com]</ref>) – поема от 4600 двустишия. Творбата разказва за пътуването на ято птици, водени от един папуняк, към дома на техния бог, когото никога не са виждали. При пристигането си след тежък и изпълнен със смъртоносни премеждия път оцелелите откриват, че не друг е техният бог, а те самите, като сплотено цяло – суфистка алегория за единение на човешкото и божественото.
Ред 21:
Говорейки с философски обобщения, повечето творби на Аттар са популярни и относително лесни за възприемане.
<gallery caption="Илюстрации от ''Мантик ал-тайр''" class="center" widths="180px" heights="180px">
</gallery>
|