Потребител:Mmm-jun/Пясъчник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
„'''Хафт пейкар'''“ ({{lang|fa|هفت پیکر}}) или „Бахрамнаме“ ({{lang|fa|بهرام‌نامه}} – Книга за Бахрам) е стихотворен епос на персийски средновековен поет, [[Низами Ганджеви]]. Поемата е едно от петте произведения, събрани в неговата книга „[[Хамсе]]“. Създадена е през 1197 г., посветена е на владетеля на [[Мараке]], разказва за живота на [[Сасаниди|сасанидския]] шах [[Бахрам V]] и свързаните с него легенди. Названието на поемата „Хафт пейкар“ съдържа метафорично послание. Думата ''пейкар'' има няколко значения на персийски и на всяко от тях съответства използваният в поемата образ или символ. В различните издания заглавието се превежда като „Седем портрета“, „Седем красавици“ или „Седем купола“.<ref name="ираника">[https://www.iranicaonline.org/articles/haft-peykar François de Blois. „Haft Peykar“. Encyclopædia Iranica]</ref>
 
Поемата се смята за персийскйперсийски шедьовър на еротичната поезия. Същевременно тя е дълбоко моралистична и има подчертано нравоучително съдържание. Сложна е за превод поради многозначност на персийските думи и множеството включени [[Алюзия|алюзии]], асоциации и [[Метафора|метафори]].<ref name="скот"/><ref name="лайден">Johann-Christoph Burgel and Christine van Ruymbeke (eds.) [https://archive.org/stream/KeyToTheTreasureOfTheHakimonNizamiKhamsa/key%20to%20the%20treasure%20of%20the%20hakim%20(on%20Nizami%20Khamsa)_djvu.txt A KEY TO THE TREASURE OF THE HAKlM. ARTISTIC AND HUMANISTIC ASPECTS OF NIZAMI GANJAVl'S KHAMSA] LEIDEN UNIVERSITY PRESS. Iranian Studies Series</ref>
 
Поемата се състои от много глави и има две основни части. Едната описва живота на Бахрам Гур, тя служи като рамка, в която е вградена историята за седемте принцеси и техните приказки. Приказката, разказана от славянската принцеса, лежи в основата на две известни европейски произведения – операта на [[Джакомо Пучини]] „[[Турандот]]“ и предшестващата я едноименна пиеса на [[Карло Гоци]].<ref name="лайден"/><ref name="турандот">Asghar S. Gohrab [https://leidenmedievalistsblog.nl/articles/persian-roots-of-puccinis-opera-turandot Persian roots of Puccini’s opera Turandot]</ref>
 
== „Хафт пейкар“ в творчеството на Низами ==
ВреметоГодината на създаването на „Хафт пейкар“ не е надежно установеноустановена, тъй като запазилите се ръкописни копия са от време, значително по-късно от това на Низами. Сборникът „Хамсе“, част от който е поемата, е излязъл след смъртта на поета. Броят на средновековните му екземпляри е относително голям, при което някои стихове на поемата съдържат определени разлики. Различия има и в строфите, в които се споменават датата на завършването на поемата и името на владетеля, по чиято поръчка е създадена и на когото е посветена. Изследователите на творчеството на Низами приемат, че поемата е посветена на владетеля на Мараке, Аладин Агсунгур, а работата над нея е приключила през 1197 г. За владетеля няма много информация, нито е известно защо е поискал Низами да напише поемата. От своя страна, поетът я представя като свой скъп дар със съвети за принца. Главният герой на поемата е Бахрам V, представител на сасанидската династия и управляващ Персия през периода 421 – 438 г. Описван е в легендите като изкусен ловец на [[онагер]]и, поради което получава прозвището ''Гур'' (онагер на персийски).<ref name="ираника"/><ref name="скот"/>
 
„Хафт пейкар“ е шедьовър на Низами. Произведението демонстрира неговите знания не само на арабската и персийската литература, но и в такива области, като математика, [[астрология]], [[алхимия]], [[теология]], [[живопис]]. Поемата съдържа и множество алюзии с теми и събития, актуални по неговото време. При работата си над нея Низами използва като източници голям брой книги и хроники на различни езици, но посочва само три автора, сред които специално място отделя за [[Фирдоуси|Фердоуси]] и неговата поема „[[Шахнаме]]“. „Шахнаме“ съдържа описание на някои събития от живота на Бахрам, но включените в „Хафт пейкар“ епизоди не фигурират в нея. Низами споменава за този факт в увода към поемата си. В една от неговитеуводните глави, където дава обяснения, защо се обръща към тази тема, той сравнява своя епос с този на Фердоуси, при което красноречиво описва своя поетичен подход и изтъква достоинствата на стиховестиховете си.<ref name="лайден"/><ref name="уилсън"/><ref name="скот"> Julie Scott Meisami. [https://books.google.bg/books?id=v0CFCgAAQBAJ&pg=PR25&lpg=PR25&dq=concupiscence+haft+paykar&source=bl&ots=NOv0fhAFSw&sig=ACfU3U0lxuLcbyHPXbn8KkPBKU4rG5oyAw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiox_2MucbuAhXZuaQKHa2YDD4Q6AEwEnoECAUQAg#v=onepage&q=concupiscence%20haft%20paykar&f=false Nizami Ganjavi. The Haft Paykar. A Mediaval Persian Romance]. Hacket Publishin Company, Inc. 2015 ISBN 978-1624664304</ref>
 
В поемата са използвани древните и средновековните персийски представи за света, тя е натоварена с дълбок мистицизъм и много символика, пронизана е с астрологически алюзии. Голямо присъствие в нея има [[нумерология]]та. Поемата е структурирана така, че поредният номер на главата е свързан с основната ѝ мисъл. Многократно използваното число седем (''хафт'' на персийски) носи разнообразни внушения.<ref name="скот"/>