Потребител:Mmm-jun/Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
== Съдържание ==
Поемата е разделена на голям брой глави, от които първите осем са уводни. В тях Низами призовава към Бога, възхвалява пророка [[Мохамед]], прави голямо посвещение на владетеля на Мараке. Обяснява също, защо е решил да пише за живота на Бахрам
Същинската история за живота на шах Бахрам започва едва от деветата глава
Седемте принцеси произхождат от различни страни (пояса, климата). Според персийските средновековни разбирания светът се състои от седем
{| class="wikitable sortable"
Ред 110:
Такива нощи се повтарят много пъти и макар че царят се радва на любовните ласки на всяка една от красавиците, истинско желание той изпитва само към Тюрктаз. Той много пъти я моли за любовна среща, но царицата, без да отказва, призовава го към търпение, а за „потушаване на огъня на неговата страст“ изпраща други девойки. Това продължава много нощи, желанието на царя все повече се разгаря и той прави опит да завладее царицата със сила. Тогава тя привидно му отстъпва и казва, че ще му даде мечтаното, но първо той трябва да затвори очите си. Обнадежден, царят се съгласява, но, отваряйки очите, намира себе си в онази същата кошница посред безлюдните руини.
Царят е посрещнат от приятеля, който бе го завел при кошнициата. От него разбира, че е бил подложен на това изпитание, за да разбере сам тайната на черното облекло – това е траур
==== Приказка на румската принцеса ====
Ред 133:
Живял в Рум човек на име Бишр, добродетелен, умен, красив и талантлив. Един ден покрай него минава забулена жена. Вятърът отмята за кратко нейното покривало, той вижда лицето ѝ и веднага се влюбва. Девойката с неземна красота, обаче, отминава без дори да погледне към Бишр. Бишр решава да се освободи от възникналата страстна любов и тръгва на поклонение в [[Йерусалим]]. На връщане оттам придружава го спътник на име Малиха. Малиха се представя за мъдрец, но Бишр бързо разбира, че това е просто един обикновен самохвалко. В разговори и спорове те вървят из горещата пустиня, докато най-после стигат до едно зелено дърво. Под него намират заровена в земята делва, пълна с вода. Двамата обсъждат, кой ли е пълнил делвата с вода, откъде ли я вземал и за кого е предназначена. Малиха е сигурен, че водата е за животни, а водопоят се използва от ловците като капан. Бишр смята, че водата е предназначена за ожаднелите пътници, тя трябва да се пази чиста и може да се използва само за пиене. Малиха, обаче, сигурен в своята правота, решава да се изкъпе, сваля си дрехите, скача във водата и се удавя. Резервоарът с вода се оказва дълбок кладенец, а не делва. Бишр, който през това време се разхожда наоколо, връща се към водата и разбира за нещастието. Измъква тялото на Малиха, погребва го и събира неговите богати одежди. Сред вещите намира тежка кесия със златни монети и тогава решава да намери близките на починалия и да им предаде нещата на Малиха.
Пристига Бишр в града, където е живял Малиха, намира неговата къща. Отваря му жената на Малиха, лицето ѝ е покрито с було. Бишр ѝ разказва за злощастната случка и предава одеждите и златото на нейния съпруг. Тя без да тъгува много, благодари Бишр за върнатото злато, оценява неговата честност и благородство и му разказва за безрадостния си живот със зъл и лощ Малиха. Сега е свободна и може да се ожени за друг мъж. Бишр е толкова достоен човек, че тя вече го е обикнала и е готова да стане негова жена. Казвайки това, тя сваля покривалото от лицето си и Бишр разпознава в нея жената, в която
==== Приказка на славянската принцеса ====
| |||