|
През времето, което Бахрам прекарва със своите жени, страната се управлява от зъл везир на име Раст-Роушан. Със своята алчност и жестокост той води царството към разруха и Бахрам с изненада открива, че хазната е изпразнена, войската разпусната, законите отменени, народът ограбен, а китайският хаган се готви за второ нашествие.
Лошите новини тежат на шаха и той, за да се разведри и почине от налегналите го грижи, тръгва на лов. На връщане за дома среща овчар, скойто куче,е окаченоокачил своето куче на дърво. На въпроса, защо го е направил, овчарят му разказва своята история. Кучето е било пазач на стадото. Овчарят обаче забелязва, че овцете започват да изчезват. Броят им намалява до степен, че той, който е бил богат собственик на голямо стадо, сегасе еоказва един обикновен беден овчар. Един ден, както наблюдавае наблюдавал кучето си, овчарят вижда, как кучетото се сношава с една вълчица, след което я сотавяоставя да изяде една тлъста овца. KучетоОвчарят еоценява наказанотова задействие тована кучето като предателство спрямо себе си и го наказва.
Шах Бахрам взема поука от разказа на овчаря и разбира, че също е пастир на своето царство, а токоето е претърпяло вреда от неговия пазач-везир. Бахрам свиква събрание на велможите, провеждаразкрива разследванепред натях престъпленията на везира, измеждуи го съди. Измежду многото пострадали от действията на везира изслушва свидетелствата на седем души, обезщетява ги и осъжда везирявезира на смърт чрез обесване.
Редът в царството се възстановява, хазната се напълва, а овчарят, чиято притча отвори очите на шаха е щедро възнаграден. Опасността от на китайското нашествие също отминава – когато вестта за съдбата на везирявезира стига до хагана, той бърза да изпрати до шаха писмо с извинения.
Като поука от досегашния си живот Бахрам осъзнава тленността на материалните ценности. Духовното е това, към което вече се стреми. Той се отрича от седемте си жени, превръща техните замъци в храмове на огъня и се отдава на религиозно служение. Когато навършва 60 години, тръгва на лов, който се оказва последен. Докато неговите придружители гонят газели и онагери, Бахрам търси ''гур'' (на персийски е игра на думи – онагер/гроб), не и ''аху'' (игра на думи – газела/порок). Пред него изведнъж изкача онагър и той разбира, че ще бъде заведен към своя гроб. Яхнал коня си, Бахрам Гур следва животното до една пещера, влиза в нея и изчезва завинаги.
== Издания и преводи ==
|
