Разлика между версии на „Гроб на Васил Левски“

редакция без резюме
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
'''Гробът''' на българския революционер [[Васил Левски]], екзекутиран на 18 февруари (6 февруари [[стар стил]]) 1873 година в [[София]], е неизвестен, но е предмет на различни хипотези.
 
Търсенето на гроба на Левски е започва още след [[Освобождение на България|Освобождението]] през 1878 година, но без успех. Тъй като на самото обесване не са присъствали българи – изповядалият го свещеник Тодор Митево си тръгва преди самата екзекуция, няма свидетели каква е съдбата на тялото.
 
По традиция екзекутираните се предават на съответната религиозна общност, за да бъдат погребани по съответния обичай. По една или друга причина не са се намерили българи, които да извършат погребението, и вероятно тялото е погребано в т.нар. гробище на престъпниците в местността „[[Кюлуците]]“.
 
Първата сериозна полемика за гроба на Левски се разразява през 1937 година, когато се чества 100-годишнината от рождението му. О.р. полк. [[Димитър Венедиков]] пише дописка във вестник „[[Мир (вестник)|Мир]]“, като в следващите броеве през февруари и март свои версии предлагат още 11 души.
През 1956 година археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „[[Света Петка Самарджийска]]“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95. Според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото на Левски е тайно препогребано след обесването, но самите археолози отхвърлят тази възможност.
 
През 1986 година под натиск на писателя [[Николай Хайтов]] [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие БАНнай-голямата научна организация в България променя позицията си и плочата е махната.<ref>Овчаров, Николай. [https://web.archive.org/web/20131004224102/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-11-05&article=387845 Вечният Марко Тотев в археологията], в-к „Стандарт“, бр. 6754, год. XIX, 5 ноември 2011 г.</ref> На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и партията [[ВМРО – Българско национално движение]].<ref>[https://www.actualno.com/society/news_378199.html Пред църквата „Св. Петка“ откриха паметна плоча на Левски], actualno.com, 18 февруари 2012 г.</ref><ref>[https://dariknews.bg/regioni/sofiia/vyzstanovqvat-pametna-plocha-za-levski-v-sv.-petka-samardzhijska-722154 Възстановяват паметна плоча за Левски в „Св. Петка Самарджийска“], dariknews.bg, 26 май 2011 г.</ref> <ref>{{Citation |title=Нова паметна плоча на Васил Левски |url=http://www.interesi.net/article-index-53.html |access-date=2019-04-20 |archivedate=2016-03-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160307173334/http://www.interesi.net/article-index-53.html }}</ref> Надписът гласи: ''„В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий"''. Добавката "''редица научни данни''" е в разрез с решението на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/c_f22324.pdf Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет]</ref>
 
Според проф. д-р арх. Минчо Ненчев от УАСГ и писателя Николай Иванов в средата на платното на ул. „Даме Груев“ No 6 в София, близо до [[Министерство на земеделието и храните на България|земеделското министерство]], се е намирал параклисът на старите християнски гробища, до който е бил погребан Левски.<ref>[https://armymedia.bg/archives/155176 Нова теория за гроба на Левски с точност до метър], Информационен център на Министерството на отбраната, 23 юни 2019 г.</ref>
 
== Бележки ==
Анонимен потребител