Арианити: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
Съществува хипотеза, че представителите на фамилията са свързани назад във времето до IX век с управлението на византийската тема [[Дирахий (тема)|Дирахиум]]. През XIV век представителите на фамилията започват да използват като втора фамилия '''Комнини''', вероятно поради сродяване с член на византийския аристократичен род [[Комнини]].<ref name="Shuteriqi3">{{harvnb|Shuteriqi|2012|pp=29–37}}</ref> Арианити се сродяват и с друга благородническа фамилия от т.нар. албански земи – [[Спата]] или Шпата. <ref name="Shuteriqi4">{{harvnb|Shuteriqi|2012|pp=44–48}}</ref><ref>[Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 29–37]</ref>
Предполага се, че първият благородник с тази фамилия е [[Давид Арианит]], който е назначен от император [[Василий II Българоубиец]] за стратег първо на [[Солун]], а след това и на [[Скопие]]. Неговият син или близък роднина [[Константин Арианит]] също е упоменат през 1049-1050 г. на военна служба на Византийската империя и воюва срещу печенегите.<ref>[Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 50–51]</ref>
Първият член на семейството, за когото има безспорни данни в източниците, е Алексий Арианит, споменат през 1274 г. в споразумение между [[Шарл I Анжуйски]] и някои албански благородници.<ref>[Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 51–53]</ref> Фамилното име Арианити е споменато и в други документи от 14-ти век: През 1304 г. в два документа, единият от албанския княз Филип I, принц на Таранто, а другия от [[Шарл II Анжуйски]], фигурира и името Арианити измежду няколкото имена на албански благороднически фамилии, на които са признати редица привилегии. Също и в писмо от 1319 г. от папа [[Йоан XXII]], изпратено до няколко албански благородници, сред които и протолегатора Гулиелмо Арианити (Guillermo Aranite protholegaturo). В епитафия от Главеница, избродирана през 1373 г., е документирано името на [[Георги Арианит]].<ref>[Anamali, Skënder (2002). Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian). I. Botimet Toena. OCLC 52411919 pp. 255–257]</ref> Фамилията се среща твърде често в папски, неаполски и арагонски източници.
| |||