Елиф Шафак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни кор.; форматиране: 7x кавички, 2x тире, 4 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 32:
Тя завършва Техническия университет в [[Анкара]], защитава дисертация по философия, посветена на проблемите на половата идентичност. След едногодишно обучение със стипендия в САЩ е поканена като преподавател последователно в няколко американски университета.
Живее в Турция и САЩ, пише на турски и английски, публикува статии и коментари в пресата в САЩ и Европа.
Когато става на 18 г. комбинира своето първо име с първото на майка си (şafak, значещо
[[Тийнейджър]]ските си години Шафак прекарва в [[Мадрид]] и [[Аман]], след което се връща в Турция. Живяла е из целия свят – [[Бостън]], [[Мичиган]], [[Аризона]], Истанбул, [[Лондон]], като пътуването из тези места повлиява на писането ѝ. Тя не вижда себе си като мигрираща от страна в страна, от град в град, а от език в език. Дори на родния си турски език тя си играе с думите на различни култури. През цялото време обаче остава дълбоко свързана с Истанбул, който има главна роля в нейните творби. В резултат мултикултурализмът и [[Космополитизъм|космополитизмът]] са неизменно свързани както с живота ѝ, така и с работата ѝ.
През 2005 г. се омъжва за турския журналист и бивш главен редактор на турския вестник
В началото на април 2012 г. Шафак гостува в София за представянето на романа си ''Чест''.
В края на 2013 г. Шафак е избрана за вицепрезидент на Кралската литературна общност (Royal Society of Literature) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.english.ox.ac.uk/article/tide-welcomes-elif-shafak-as-visiting-writer-for-2021|заглавие=TIDE welcomes Elif Shafak as visiting writer for 2021|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2020-12-02|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.audible.com/author/Elif-Shafak/B001IO8CHK|заглавие=Elif Shafak|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rsliterature.org/fellow/elif-shafak/|заглавие=Elif Shafak|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
Ред 48:
През 2017 г. Шафак публично [[разкриване|разкрива]], че е [[бисексуална]].<ref>[http://www.hurriyet.com.tr/kelebek/magazin/elif-safaktan-itiraf-biseksuelim-40610823 Elif Şafak: Bugüne dek biseksüel olduğumu hiç söyleyemedim], Kelebek, 15 октомври 2017 г.</ref><ref>[https://offnews.bg/liubov-i-seks/elif-shafak-prizna-che-e-biseksualna-667397.html „Елиф Шафак призна, че е бисексуална“], Offnews.bg, 16 октомври 2017 г.</ref> Това признание тя прави при второто си излизане пред публиката на [[TED]] (първото е през 2010 г.). В този момент от речта си тя казва: „Като писатели ние винаги, разбира се, търсим и преследваме някакви истории, но също така се интересуваме и от мълчанието, от нещата, за които не можем да говорим – като политическите табута, културните табута. Също така се интересуваме и от собственото си мълчание. Винаги съм давала гласност и съм писала много за правата на малцинствата, на жените, на [[ЛГБТ]]. Но докато си мислех за участието си тук в [[TED]], разбрах едно: никога не съм имала смелостта да кажа публично, че аз самата съм бисексуална. Не съм го направила досега, защото толкова се страхувах от клеветата и стигмата, от присмеха и омразата, които знаех, че със сигурност ще последват. Но разбира се, човек никога не трябва да мълчи от страх пред трудността“. <ref name=":0" />
През същата 2017 г. голямата американска компания за политическа журналистика
През 2020 г. е част от журито за определяне носителя на престижната британска награда за политическо творчество
== Истанбул ==
Ред 80:
След като от печат излиза романът ѝ ''Копелето на Истанбул'' (2006), където се говори за отричания от турското правителство геноцид над арменците, Шафак на два пъти е обвинявана за „обида към нацията“ и я заплашва затвор в размер на три години <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/books/2006/jul/24/fiction.voicesofprotest|заглавие=In Istanbul, a writer awaits her day in court|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2006-07-24|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. И двете обвинения са снети поради недостиг на доказателства <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/books/2006/sep/21/turkey.world|заглавие=Acquittal for Turkish novelist|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2006-09-21|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. „За себе си съм щастлива, – казва Шафак след отпадналите обвинения – но също така съм и притеснена от заплахата срещу свободното изразяване в Турция. Страната ми се нуждае от промени – както в правната система, така и в обществото като цяло. Чак тогава бихме могли да празнуваме.“ Още преди повдигането на обвиненията книгата се радва на голям интерес в Турция. Шафак участва в множество нейни четения и беседи из цялата страна, като само за първите четири месеца след превода ѝ на турски книгата е с повече от 50 хил. продажби, а през 2008 г. е номинирана за спечелване на една от най-престижните британски награди за литературно творчество – „Ориндж“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goodreads.com/list/show/72877.Orange_Prize_For_Fiction_Longlist_2008|заглавие=Orange Prize For Fiction Longlist 2008|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
[[Файл:Shafak in Sofia.jpg|мини|Елиф Шафак в ретро трамвай, движещ се по бул. Витоша в София на 05.04.2012 г. Събитието е част от организацията по представянето на романа ѝ ''Чест'' в България. Ден преди официалното представяне, книгата ѝ се продава в ретро трамвая, а качилите се на него хора имат възможност да си я закупят и да
[[Файл:Elif Shafak in Sofia.jpg|мини|Елиф Шафак в София при представянето на романа си ''Чест'' на 06 април 2012 г. ]]
Когато през март 2009 г. Шафак публикува ''Любов'' (''The Forty Rules of Love'', англ.; ''Aşk'', тур.), романът бързо се превръща в най-търсената и четена книга на Шафак, бестселър в Турция и Франция <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lagazetteverdun.wordpress.com/2016/11/29/forty-rules-of-love-by-elif-shafak/|заглавие=Forty Rules of Love by Elif Shafak|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016-11-26|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и с преводи на 39 езика <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thebookseller.com/news/shafak-novel-translated-54-international-markets-1210991|заглавие=Shafak translated in 54 international markets|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2020-07-13|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Романът е отличен с френската награда ALEF (2011 г.) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prix-litteraires.net/detail_prix_auteur.php?auteur=5232_Elif_Shafak|заглавие=2011 Prix ALEF – Mention Spéciale Littérature Etrangère|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и е номиниран за наградата [[IMPAC]] (2012 г.) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://socialstudies.org.uk/contributors/detail/8345/Elif-Shafak|заглавие=Elif Shafak|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През 2019 г. [[BBC]] включва ''Любов'' на Шафак сред 100-те романа на всички времена, които са променили света <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/programmes/articles/494P41NCbVYHlY319VwGbxp/explore-the-list-of-100-novels-that-shaped-our-world|заглавие=Explore the list of 100 novels that shaped our world|автор=BBC|фамилно_име=|първо_име=|дата=November 5, 2019|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, а в България една от книжарските компании обявява в началото на 2020 г., че във веригата ѝ ''Любов'' е най-продаваната книга за цялото предходно десетилетие, поради което издателят на книгите на Шафак за България
През 2011 г. Шафак публикува ''Чест'' (''İskender'', тур.; ''Honour'', англ.). Романът излиза на български през 2012 г. и за представянето му Шафак гостува през април същата година в София. Събитието е в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]], а участие взима и [[Георги Господинов]].<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4650331 „Елиф Шафак идва в България“], Vesti.bg, 15 март 2012 г.</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1318260 „Турската писателка Елиф Шафак: Съмнявайте се! Полезно е“], интервю на Мила Вачева, в. „24 часа“, 8 април 2012 г.</ref><ref>[http://www.chetecut.com/2012/04/blog-post_14.html „За „Любов“-та и Елиф Шафак“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140221072056/http://www.chetecut.com/2012/04/blog-post_14.html |date=2014-02-21 }}, репортаж от срещата с Елиф Шафак, „Четецът“, 14 април 2012 г.</ref> Книгата е номинирана за Азиатската литературна награда (2012 г.) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.news18.com/news/books/longlist-for-man-asian-literary-prize-for-2012-announced-524971.html|заглавие=Longlist for Man Asian Literary Prize for 2012 announced|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2012-12-04|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, както и за британската Женска награда за художествена литература (2013 г.) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.womensprizeforfiction.co.uk/reading-room/press-old/womens-prize-for-fiction-announces-2013-longlist|заглавие=Women's Prize for Fiction Announces 2013 Longlist|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2013-03-13|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
Около личността на [[Синан]], най-известния османски архитект, Шафак изгражда история, публикувана през 2013 г. в романа ѝ ''Майстора на куполи (Ustam ve Ben'', тур.; ''The Architect's Apprentice'', англ.). Книгата е в номинациите през 2015 г. за наградата на Кралската литературна общност <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bookmachine.org/2015/05/04/rsl-announces-2015-ondaatje-prize-shortlist/|заглавие=RSL announces 2015 Ondaatje Prize shortlist|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2015-05-04|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и за присъжданата за исторически роман награда „Уолтър Скот“. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.walterscottprize.co.uk/longlist-announced/|заглавие=The Walter Scott Prize for Historical Fiction 2015 Longlist announced|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2015-02-25|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
Ред 101:
Есетата на Шафак обхващат теми като: принадлежност, идентичност, пол, политика, литература, мултикултурализъм, свобода, творчесто и др. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.curtisbrown.co.uk/client/elif-shafak-1/work/firarperest|заглавие=Firarperest|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dogankitap.com.tr/kitap/med-cezir|заглавие=Med-Cezir|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dogankitap.com.tr/kitap/semspare|заглавие=Şemspare|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dogankitap.com.tr/kitap/sanma-ki-yalnizsin|заглавие=Sanma Ki Yalnızsın|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
Възгледите и популярността ѝ често са повод да бъде търсена и канена като автор на статии за едни от най-големите медийни издания като [[Гардиън]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/profile/elif-shafak|заглавие=Elif Shafak for The Guardian|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/books/2018/jan/13/elif-shafak-nations-dont-always-learn-from-history|заглавие=Nations don’t always learn from history|автор=|фамилно_име=Shafak|първо_име=Elif|дата=2018-01-13|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, [[Ню Йорк Таймс]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2017/09/19/opinion/turkey-islamism.html|заглавие=Turkey’s Future Is Moving Backward|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017-09-19|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, [[Шпигел]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-150652129.html|заглавие=Ich bin zerrissen, wie meine Heimat|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017-04-22|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и др.
=== Отношение към суфизма ===
| |||