|
==Войната==
На 8През април 1992, когато Босна обявява, че е в състояние на война, Насер Орич оглавява полицията в родния си град Поточари. Оттук нататък той не напуска района на Сребреница и ръководи местните операции на босненската армия срещу сръбските сили.
На 27През юни 1992, със заповед на началника на Генералния щаб на босненската армия, ген. Шефер Халилович, Орич е назначен за командващ на Кризисния щаб за района на Сребреница.
В началото на ноември 1992 Орич вече командва обединените въоръжени сили на Босна в четири източни общини - Сребреница, Братунац, Власеница и Зворник. Официалното име на частта му е Осма оперативна група "Сребреница" на армията на Босна и Херцеговина. ОричОбвиняем е обвиняем в качеството си на неин командир, позволил убиването и измъчването на сръбски цивилни.
Той оставаОстава на този пост включително и по време на избиването на повече от 70008000 Босненски мъже-мюсюлмани и момчета от Сребреница през юли 1995. Тогава неговата част е преименувана и добива номера, с който е известна днес и който се превърна в символ на босненското безсилие пред сръбските сили - 28-ма Дивизия. На тази дата, лишена от оръжие, муниции и транспорт, тя става жертва на сръбската агресия. Няколко дни преди нападението Орич напуска Сребреница.
==Сребреница==
Според преброяването отПрез 1991 в Сребреница живеят 37 000 жители, като 73% от тях са мюсюлманисабошняци, а 25% - сърби. Преди войната те имат висок стандарт на живот и работят или в близките мини, или във фабриките в близкото село Поточари.
Сребреница е на 15близо километра отдо сръбската граница и е обявена за стратегическа цел на босненските сърбисърбите. Тяхната цел, формулирана през 1992,Целта е свързванетосъединяването на източна Босна със Сърбия в една обща, и етнически чиста територия.
В началото на 1992 сръбските паравоенни части превземат Сребреница.
През май 1992същата групагодина босненски мюсюлманибосненците начело с Наcер Орич отвоювапревземат обратно териториятаграда.
През септември 1992 мюсюлманитебосненците успяват да свържат Сребреница на юг с друг град под техен контрол - Жепа. През януари 1993 те разширяват тази територия и със село Черска, на запад от Сребреница. Тогава мюсюлманскиятБосненският анклав достига пика на своето разширение, достигайки територия от 900 кв. км. Въпреки това той никога не успява да се свърже с основната територия на босненските мюсюлмани, а "остава уязвим остров на територия, контролирана от сърби", според предходна присъда на Трибунала.
На територията на "острова" обаче босненскатаБосненската армия предприема етническо прочистване на сръбското население, съпроводено с убийства и мъчения. Десетки сръбски селища са опожарени, а оцелелите къщи - разграбени или разрушени.
След пролетта наПрез 1993 босненскитегодина сърбисръбската постепенноармия отвоюватзавзема териториите на мюсюлманския анклав, който няколко месеца по-късно е сведен до 150 кв. км. - единствено до градотново Сребреница и прилежащото му село Поточари. Потокът бежанци увеличава двойно жителите на анклаваСребреница, който вече е обявен за "зона за сигурност" на [[ООН]].
Обитателите на Сребреница прекарват 27 месеца под сръбска обсада.
ПрезНа 12 юли 1995 корпусът "Дрина" на босненската сръбскасръбската армия превзема Сребреница и избива повече от 7 0008000 Босненски мъже мюсюлмании момчета .
==Обвинение==
| 