Македонски дял от пъкъла: Разлика между версии

Действието във филма се развива в края на 1942 година – началото на 1943 година, по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление във Вардарска Македония]] през [[Втората световна война]]. По това време силата на [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] нараства, което принуждава българските власти да вербуват Диме Пафтар от битолското село [[Лавци (община Битоля)|Лавци]], който предава партизанския ръководител [[Тодор Ангелевски]] и впоследствие много от местните хора са измъчвани от българските власти.<ref name="Кинотека на Македонија"/> Филмът завишава мащабът на [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|слабата партизанска война във Вардарска Македония]] през периода на развитието на сюжета до степен да показва в началните кадри роднини на партизани "депортирани" от Битолско в Стара България като част от прилагане на [[тактика на опожарената земя]] от страна на Българските власти и с цел подчертаване на "[[Македонизъм|народосвободителният]]" характер на партизанското движение се твърди, че "[[Съюз на комунистите на Македония|централният комитет на Македонската комунистическа партия]]" бил създаден през втората половина на [[1942]] - ра година, докато в действителност [[Съюз на комунистите на Югославия|Югославската комунистическа партия]] е имала до [[13 март]] [[1943]]- та година само Покрайненски комитет в Македония. А на сцената на последният бой на партизанският ръководител взетите за заложници местни жители пеят "[[Химн на Северна Македония|Денес над Македония]]", но всъщност от първото събрание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] до [[1948]]- ма година ролята на "македонски" [[химн]] играе [[марш]]ът "[[Изгрей зора на свободата]]", впоследствие забранен като [[Българомани|българофилски]].