Жан Лан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м норм. к-л |
|||
Ред 17:
Походът в [[Египет]] е един от най-интересните моменти в епохата на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. Плановете на [[Наполеон I|Наполеон]] далеч надхвърлят военния резултат от [[инвазия]]та на една османска провинция в [[Африка]]. В основата на кампанията лежи стремежът на Революционна [[Франция]] да пресече английското политическо и икономическо влияние в [[Близкия изток]] и да застраши косвено доминиращата роля на [[Британската империя]] в тази част на света, от която тя черпи огромната си стопанска мощ. Идеята на [[Наполеон I|Бонапарт]] за поход към [[Индия]], макар и доказала се на практика неосъществима, има за времето си сериозна стратегическа обосновка. <ref name="Manfred"/> Жан Лан взима дейно участие във военните действия в [[Египет]] и [[Сирия]].<ref name="Crisawn"/> Първоначално под командването на [[Жан-Батист Клебер]], а впоследствие и като дивизионен командир той се сражава при [[Александрия]], участва в потушаването на въстанието в [[Кайро]], отличава се при [[Ариш|Ел-Ариш]] и [[Яфа]] и е тежко ранен при обсадата на [[Акра]]. Изпаднал в безсъзнание пред укрепленията на града, той е извлечен на безопасност от един гренадирски [[капитан]]. В знак на благодарност, години след този случай, Лан, вече богат и известен, подарява на капитана странноприемница, в която с удоволствие отсяда когато се намира на път.<ref name="Crisawn"/> Възстановен от раняването си Лан се сражава [[Битка при Абу Кир (1799)|при Абу Кир]] и е един от [[генерал]]ите, които [[Наполеон]] взима със себе си на [[фрегата]]та „Мюирон“, на път за [[Франция]], изправен пред очевидния провал на експедицията.
== 18
След завръщането си във [[Франция]] [[Наполеон I|Наполеон]] използва външните неуспехи и корумпираността на [[Директория]]та, за да привлече на своя страна обществените симпатии и впоследствие да организира един безкръвен [[Държавен преврат|преврат]], чрез който да се превърне в доминираща фигура във френската политика. На 9 ноември (18 брюмер) 1799 г. е разпуснат [[Конвент]]ът, а скоро след това е издадена [[Конституция]]та от година осма (от [[Революция]]та), с която е учреден триумвирен консулат. Въпреки че [[Наполеон I|Бонапарт]] заема консулата в колегия със Сиейес и Дюко, той се превръща в неформален господар на Републиката и с помощта на войската и [[Тайна полиция|тайната полиция]] започва изграждането на свой едноличен режим на управление. Бързото издигане на [[Наполеон I|Наполеон]], съчетано с нетактичния и прям характер на заклетия републиканец Лан, води до постепенно охлаждане в отношенията между двамата. Особено болезнен за [[генерал]]а е случаят с обмундировката на Консулската гвардия, за чийто началник той е назначен лично от [[Наполеон I|Бонапарт]], с изискването тя да придобие вид, отговарящ на представителните ѝ функции. Непремерените разходи по изпълнението стават повод [[Наполеон I|Наполеон]] да намекне, че Лан е усвоил от средствата, предназначени за новата екипировка, въпреки че истинската причина за крупната сметка по всяка вероятност е финансовата некомпетентност на строевия [[генерал]].<ref name="Crisawn"/> В безизходица, Лан се принуждава да погаси дълговете, взимайки голям заем от обогатилия се в хода на военните кампании генерал Ожеро. Лан с горчивина се оплаква на приятели от промененото отношение на [[Наполеон I|Бонапарт]]. Свикналия с дружеското „ти (tu)“ [[генерал]] упорито отказва да се обръща към Първия [[Консул (дипломация)|консул]] с официалното „Вие (Vous)“. Въпреки това, [[Наполеон I|Наполеон]] връчва на Лан акредитация за [[посланик]] в [[кралство]] [[Португалия]], единствената невоенна длъжност, която той заема в кариерата си, в продължение на близо две години – между 1802 г. и 1804 г. Оценките за дейността му са противоречиви. От една страна Лан пренебрегва систематично официалния [[Дипломатически протокол|протокол]], например носейки бойна вместо церемониална [[сабя]] на срещите си, но от друга поведението му е и едно реално изражение на френската външна политика – [[Агресия|агресивна]], милитарна, демонстрираща груба твърдост в отстояването на интересите си.<ref name="Manfred"/> Особено обтегнати са отношенията му с британския [[посланик]], като при един случай Лан дори изтиква извън пътя [[каляска]]та му, притискайки го със своя [[впряг]].<ref name="Crisawn"/>
== Втора италианска кампания ==
Ред 53:
{{Френски маршали по време на Наполеоновите войни}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Лан, Жан}}
[[Категория:Наполеонови войни]]
| |||