Стефан Лазаревич: Разлика между версии

Стефан Лазаревич е роден през 1377 година в [[Крушевац]] и е син на княз [[Лазар Хребелянович]] и съпругата му [[Милица Хребелянович|Милица]]. Наследява баща си след неговата смърт в [[Косовска битка|Косовската битка]] през 1389 година и е принуден да се признае за васал на новия османски владетел [[Баязид I]]. Като гаранция за мир, Стефан Лазаревич дава сестра си [[Оливера Лазаревич|Оливера]] в [[Харем|харема]] на султана, където тя прекарва общо дванадесет години. Като васал на [[Баязид I]], Стефан Лазаревич участва с войските си в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]], [[Битка при Никопол|битката при Никопол]], за чието спечелване изиграва решителна роля, и [[Битка при Ангора|битката при Анкара]], където войниците му спасяват османските [[Престолонаследници|престолонаследници]] от монголите, а така и Османската държава от унищожение.<ref>Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов, Византия и византийския свят, 2011</ref>През 1402 след разгрома на Баязид при Анкара, на път за Сърбия, Лазаревич минава през [[Константинопол]], където получава титлата деспот от император [[Йоан VII Палеолог]]. След това се съюзява с [[Унгария]], от която получава крепостите [[Белград]] и [[Голубачки град]]. Стефан Лазаревич умира на 19 юли 1427 година при [[Църквине]] и е наследен от своя племенник [[Георги Бранкович]].