Войната бързо покачва авторитета на испанската монархия, тъй като войната е представяна като [[кръстоносен поход]], благословен от [[папа]]та. Освен това е сложен край на цяла епоха на военни и дипломатически усилия за освобождението на страната. Войната позволява да се изпрати експедицията на [[Христофор Колумб|Колумб]], която още в края на 1492 г. достига [[Америка]]. Така се отваря ново поле за военни походи и завоевания. Испания се впуска в борба за контрол над [[Северна Африка]], пренасяйки войната на вражеска територия. Жестоката разправа с гражданите на Малага (15 000 продадени като роби) поставя началото на [[Политическа репресия|репресии]] срещу населението на цяла Южна Испания. Католическите монарси се отнасят към [[Андалусия]] като окупирана страна. За десетилетие напред то е принудено да плаща извънредни данъци, да дава войници и да издържа армията.<ref>Kamen, ''Spain, 1469 – 1714...'', p. 35</ref> Там се въвежда [[военно положение]], което повишава рязко цените. Репресиите срещу друговерците в католическа Испания започват с [[Алхамбрийски декрет|декрета от Алхамбра]] през 1492 г., насочен срещу [[евреи]]те и продължава с [[Покръстване|покръстването]] (или прогонването) на мюсюлманите (както и покръстените [[маври]]) на няколко етапа през [[16 век|ХVІ]] в.
