Леви комунисти в БКП: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
мРедакция без резюме
Ред 8:
Позицията им е осъдена от мнозинството делегати и от самия [[Димитър Благоев]] като напълно авантюристична. Един от водачите на групата – [[Петко Енев]], почти изцяло се отдръпва от първоначалните си позиции. Впоследствие изявените привърженици на левичарския уклон, както още са наричани, са изключени от [[БКП (т.с.)]]. Те основават свой вестник – „Искра“, в който продължават да пропагандират идеите си. Димитър Благоев им опонира в статиите „Тесни социалисти с анархистически глави“ и „Левите комунисти“. [[Ленин]] пише книгата „Левичарството – детска болест на комунизма“ по повод на възникването на подобни на българските леви комунисти фракции в младите комунистически партии в [[Европа]].
 
Макар и водачите на левичарите да са изключени от партията, групата им продължава да съществува. Те се обявяват за разпускането на [[БКП]] и създаване на общ съюз, в който да влизат членовете на партията, [[профсъюз]]ите и кооперациите. Те се обявяват против множество аспекти от политиката на [[Коминтерн]]а и през [[1921]] призовават за създаването на нов, Четвърти [[Интернационал]].
 
След поражението на [[Септемврийското въстание]] през [[1923]] и [[Априлски събития в България (1925)|априлските събития от 1925]] от режима на [[Александър Цанков]] са избити, затворени или принудени да емигрират множество опитни дейци на [[БКП (т.с.)]], на места партийните организации са практически обезглавени. Това води до издигането на влиятелни позиции на авантюристично настроени и некомпетентни хора. Дело на ултралевичари от [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]] е [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]]. Дълго време след тежките удари, нанесени на БКП през септември [[1923]] и април [[1925]], левичарите отказват да снемат курса към подготовка на ново въоръжено въстание, въпреки липсата на условия за успеха му. Същевременно, като ръководна фигура в [[Съветския съюз]] се издига [[Йосиф Висарионович Сталин]]. По това време [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] вече се е превърнал в основен поддръжник на комунистическите партии по света и те в голяма степен зависят от процесите в него.
 
В резултат, [[1929]] – [[1934]] левичарската фракция успява почти напълно да овладее ръководството на партията в [[България]]. [[Задгранично представителство на БКП|Задграничното представителство]] остава в ръцете на умереното крило. Водени от догматични позиции, левичарите обявяват периодътпериода на развитие на партията, преди [[1919]], г. за „опортюнистически“. Издигнат е лозунгалозунгът „За изкореняване на [[БРСДП (т.с.)|теснячеството]]“. В резултат на това са освободени от постовете си влиятелни и опитни стари дейци на партията, което допълнително влошава организационното ѝ състояние. Левите сектанти смятат, че [[България]] се намира в навечерието на [[революция]] и затова издигат лозунги като „Всеобщо, открито, повсеместно настъпление“, „Завладяване на улицата“, „Завземане на земята“ и други. Водена отново от догматичните си позиции, фракиятафракцията на левосектантите отказва да се коалира и да си сътрудничи с [[БЗНС]] и с [[БРСДП (ш.с.)]], като ги обявява за [[фашизъм|фашистки]] организации. Това сваля сериозно авторитета на [[БКП]].
 
Дейците на Задграничното представителство на БКП [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] се намират в постоянен идеологически и организационен сблъсък с привържениците на левия уклон. В крайна сметка, те успяват да им надделеят чрез влиянието си в [[Коминтерн]]а – на пленуми на Централния комитет на партията през [[1935]] и [[1936]] левосектантите са идеологически разобличени и отстранени от ръководството. Догматичните позиции са заменени с [[ленинизъм|ленинистки]], враждебността срещу [[БЗНС]] и социалдемократите е заменена с курс към създаване на [[Народен фронт]] (в съответствие с решенията на Седми конгрес на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] от 1935).