Иван Асен II: Разлика между версии

През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно [[бродници]],<ref>{{cite web | last = Павлов | first = Пламен | authorlink = Пламен Павлов | year = 2005 | url = http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ruski.htm | title = Руски „бродници“, политически бегълци и военачалници през XII-XIV в. | work = Бунтари и авантюристи в средновековна България | publisher = LiterNet | accessdate = 20 март 2016 | lang = bg }}</ref> за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, вероятно по течението на [[Сирет]], [[Прут]] или [[Днестър]], а след това нагоре по [[Дунав]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 45 – 47 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> Цар БорилБорис своевременно се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен. <ref>Андреев Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 20004, с. 184, с. 186 ISBN 954427216X </ref>. През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.