Тайдзи цюан: Разлика между версии

Според всички писмени източници, достигнали до нас, терминът Тайдзицюан за пръв път е употребен от генерал Чън Уантин около 1650 година. През целия си съзнателен живот генералът е командвал армиите на тогавашната династия Мин. Когато се пенсионира и се връща по родните си места, той систематизира бойния опит, придобит от дългите години имперска служба и го комбинира с китайските Дао Ин и Туй На системи (а именно системи за рбаотаработа с вътрешната енергия „ци“ на тялото) и създава бойното изкуство Тайдзицюан. В англоговорещите държави им е трудно да произнесат термина Тайдзицюан, затова го изменят на Тайчичуан. После го съкращават за улеснение до Тай Чи – терминът, който познаваме днес. Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за каналите и меридианите. Той изобретява техниката „бутащи ръце“, която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ-ти век военачалник Ци Дзигуан. Там били описани всички по-известни по онова време системи на ''Ушу''. Чън Уантин заимства голяма част от съдържащото се в тези трудове като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съответствие със своята теория. Така са създадени няколко комплекса от движения, които по-късно стават известни като ''Тайдзи Цюан''.