Църковнославянски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Черковнославянският език''' или '''църковнославянският език''' е основният [[богослужебен език]] на част от [[Православие|православните църкви]], главно в Източна и Югоизточна Европа. Самото наименование ''църковнославянски'' показва функциите на този език – той се използва като книжовен предимно за религиозни цели. Църковнославянският език е [[Старобългарски език|
== Руски църковнославянски ==
Ред 9:
В периода на късното [[Средновековие]] руският църковнославянски език, тогава наричан все още '''славянски език''', се налага като книжовен език в [[Русия]] и остава като такъв до края на [[18 век]], когато е изместен окончателно от съвременния [[руски език]]. Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на старобългарския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.
След реформите на патриарх [[Никон (патриарх)|Никон]] от [[1654]] г. църковнославянският език в Русия започва да се „европеизира“. Той постепенно се разпространява като книжовен език сред редица, предимно източноправославни славянски народи ([[сърби]], [[българи]] и др.), но и в някои неславянски страни ([[Румъния]], [[Литва]]). Във всяка от тези страни, в зависимост от особеностите на местния език, възниква съответната редакция на църковнославянския – [[българска редакция на църковнославянския език|българска]], [[сръбска редакция на църковнославянския език|сръбска]] и т.н. През 18 – [[19 век]] се правят опити църковнославянският език да бъде наложен като книжовен език в [[Сърбия]], [[България]] и др.
През втората половина на 18 век, в периода на [[Просвещение]]то, в Русия започва да се наблюдава стремеж към налагане на руския език като книжовен. В края на 18 и началото на 19 век влиянието на църковнославянския език рязко намалява и в другите страни, където е използван като книжовен. Функцията му на общославянски книжовен език отпада. По този начин се създават условия за отмирането на църковнославянския език. Въпреки всичко, той остава в употреба за църковни цели и до днес, например при тържествени източноправославни литургии и други случаи.
Ред 17:
; Във фонетиката
Най-характерната разлика между старобългарския и църковнославянския език е обусловена от двувековната дистанция между тях: в църковнославянски ''не действа'' [[закон за възходящата звучност на сричката|законът за възходящата звучност на сричката]]. Слабите [[ерови гласни]] (''ерове'') отпадат ('''дъва''' > '''два''', '''чьто''' > '''что''' и т.н.), а силните ''се озвучават'' според [[източнославянски езици|източнославянските]] фонетични закони (първо е старобългарският вариант, а след това е църковнославянският):
* ''ъ'' > ''о'': '''сътвори''' > '''сотвори''';
* ''ь'' > ''е'': '''вьшьдъ''' > '''вшедъ'''.
Въпреки тази промяна, еровете в края на думите продължават да се пишат на [[етимология|етимологичните]] им места: '''сынъ''', '''великъ''', '''въ'''
Друга отличителна черта на църковнославянски е източнославянският рефлекс на [[
* голямата носовка (ѫ) се заменя с ''у'' или ''ю'': '''будетъ''', '''кающий''';
* малката носовка (ѧ) се заменя с ''я'' или ''а'': (след ''ж'', ''ч'', ''ш'', ''щ''): '''распяша'''.
Ред 46:
; В морфологията
В морфологичната система на църковнославянски има сравнително по-малко разлики от старобългарския:
* замяна на [[енклитика|енклитичната]] форма за 3 лице единствено [[
* използване на източнославянско окончание за [[прилагателно име|прилагателните]] от мъжки род единствено число в творителен падеж: '''гласъмь вельемь''' > '''гласомъ велiимъ''';
* в повелително наклонение също се използва източнославянска форма: '''блюдите'' (в старобългарски вместо ''и'' има ''ятова гласна'');
| |||