Разлика между версии на „Дончо Костов“

м
→‎В немилост: Поправка на връзката с Михаил Христов
м (→‎В немилост: цитат Аглика вместо глика Едрева)
м (→‎В немилост: Поправка на връзката с Михаил Христов)
През април 1949 година се провежда [[Биологическа конференция на БАН (1949)|Биологическа конференция]] на тема „Положението в биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение“. Цел на Конференцията е да принуди българските учени да приемат напълно безпочвените идеи на Т. Д. Лисенко. Резултатът е разгром на българската биологическа наука, което има трайни последици <ref> Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, С., 2011. ISBN 978-954-323-813-2, стр. 196 </ref>.
 
Като генетици, главните „подсъдими“ на Конференцията са акад. Дончо Костов и проф. [[Михаил Христов (генетикбиолог)|Михаил Христов]].<ref>[http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. стр. 446] </ref>
 
Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110</ref><ref>Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 – 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.