Лазар Мойсов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 14:
По време на [[Втората световна война]] е партизанин, [[политкомисар]] на 1-ва чета „Добри Даскалов“ в състава на [[Народоосвободителен батальон „Страшо Пинджур“]]<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 569</ref>, издига се в редиците на [[Югославската комунистическа партия]]. Сътрудничи на партизанския вестник „[[Народна борба (1943 – 1944)|Народна борба]]“.
 
Между 1948 и 1951 година е главен прокурор на [[Народна република Македония]] (НРМ), въпреки незавършеното си правно образование. Лазар Мойсов, според [[Темелко Нешков]], участва в [[Политически терор в Социалистическа република Македония|политическия терор]] над изявените българи в този период<ref>[http://makedonski-bulgari.blogspot.com/2008/07/12.html Темелко Нешков лежал 12 години в югозандани, защото е българин]</ref>. Нешков свидетелства, че в 1948 година Мойсов лично е инквизирал в затвора осъдения на смърт борец за [[Независима Македония]] Живко Илиев.<ref>Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 80-81.</ref>Инициира приемането на разпоредба на ЦК на [[Съюз на комунистите в Югославия|ЮКП]], според която всеки партиен член в Македония е длъжен да предоставя списъци на лица, подлежащи на ликвидиране като "народни неприятели", "колаборационисти" или с "някаква българска жилка". Той създава "нов подход" в [[Историография нав Северна Македония|Скопската историография]], според който науката не била в състояние да освети историческата истина по [[Македонски въпрос|Македонският въпрос]] и били важни не фактите, а тълкуването им. За да прикрие противобългаризма си, създава теорията за "четирите вълци", според които всички съседи на [[Социалистическа република Македония]] били "еднаква заплаха" за съществуването й и от тях тя трябвало да бъде "равноотдалечена", но самият той признава, че счита България за основен враг. Въвежда и терминът "македонско малцинство", който се прилага за [[България]], [[Гърция]] и [[Албания]].Счита се, че той е основоположникът на "проучванията" на "македонското национално възраждане".<ref>Цанко Серафимов, "Македония IX в.пр.Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя", София, издателство "Орбел", стр. 374 - 375</ref>
 
От 1951 до 1953 г. е председател на Върховния съд на НРМ. Работи като главен редактор на ежедневника „[[Нова Македония]]“ в Скопие (1953-1958).