Лазар Мойсов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 22:
Връща се към дипломацията – във Виена като посланик в [[Австрия]] и постоянен представител в [[МАГАТЕ]] (1967-1969). До 1974 година в Ню Йорк е постоянен представител в [[Организацията на обединените нации]] и едновременно посланик в [[Гаяна]] и [[Ямайка]].
 
Между 1974 и 1982 година е заместник-министър, а от 1982 до 1984 -та министър на външните работи на Югославия. Като такъв оказва натиск на България за признаване на "[[Македонизъм|македонска нация]]" и "македонско малцинство" в [[Пиринска Македония]], и когато не успява, преиздава негови противобългарски статии по Македонският въпрос, разпространявани във всички югославски ежедневници. В книгите си "БРП(к) и македонския национален въпрос" и "Поглед към историята и съвременноста" той твърди, че "македонците" нямали "нищо общо" с [[Българи|българите]] и били "дълбоко и съдбовно свързани" с останалите югославски народи.<ref>Цанко Серафимов, "Македония IX в.пр.Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя", София, издателство "Орбел", стр. 375</ref> Л. Мойсов е [[председател на Общото събрание на ООН]] през 1977-1978 година.
Между 1974 и 1982 година е заместник-министър на външните работи на Югославия. Л. Мойсов е [[председател на Общото събрание на ООН]] през 1977-1978 година.
 
Ръководи ЮКП (1980-1981) като председател на Президиума на Централния комитет и като такъв по длъжност е член на Председателството на СФРЮ (колективния държавен глава). От 17 май 1982 до 15 май 1984 г. е външен министър на Югославия.