Масонство: Разлика между версии

Философската основа на масонството изхожда от [[спиритуализъм|спиритуализма]], понеже, без да пренебрегва [[материализъм|материалния свят]], масонството не задържа вниманието си върху него. Не всички масони вярват в персонифициран [[Бог]]. Небесната йерархия, в масонските представи, получава съвършен израз в една единствена личност – [[Великият архитект на Вселената]]. Не всички масони вярват в [[безсмъртие]]то на [[душа]]та и в безграничното всемогъщество на Великия архитект на Вселената. За свободните зидари той е [[творец]], а не съдник. Техен съдник е само собствената им [[съвест]]. Според масонските представи, [[Иисус Христос]] не е [[еманация]] на [[Бог]], а въплъщение на [[хуманизъм|хуманните]] му повели. В масонския [[пантеон]] липсват светци, в собствен смисъл на думата. Упоменатият в [[масонски степени|29°]] [[Андрей Първозвани|Св. Андрей Шотландски]] е дан пред [[традиция]]та и няма универсално значение.<ref name="widow1">{{cite book | title = Синовете на вдовицата. ''Масонство и масони'' | last = Богданов | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1994 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | isbn = 954-07-0113-9 | doi = | pages = 194 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

 

 

Като членове на едно велико семейство и братя по дух, масоните не воюват срещу други масони. Още от самото посвещаване, на масона се внушава необходимостта да съхранява тайните на организацията, дори и с цената на собствения си живот. Непрекъснато се посочват примери, като [[Хирам Абиф]], убит от учениците си, без да им издаде тайната на строежа и [[Жак дьо Моле]], изгорен на [[клада]] в [[Париж]], през [[1314]] г., без да се отрече от признанието си.<ref name="widow1"/>