Черноморец: Разлика между версии

Християнството прониква в земите на Южното Черноморие още в самото си зараждане. Едни от първите християнски общини са създадени в Деултум (дн. с. [[Дебелт]]) и Аполония (дн. Созопол) в средата на II в. сл. Хр. Оскъдни данни за съществуването на християнството за периода II – IV в. дават многобройните светилища на християнски мъченици – „мартириуми“, които се използват за поклонение пред светите мощи. След приемането на християнството за официална и единстевна религия в Източната Римска империя със столица Константинопол започва изграждането на самостоятелни епископски центрове в големите градове по Южното Черноморие. Созополската епископия и митрополия се смятат за най-старите и най-дълго просъществували институции, както в България, така и в Европа. Созополската епископия е включена в [[Адрианопол]]ската архиепископия, в провинция [[Хемимонтус|Хемимонт]], [[диоцез]] Тракия. Територията на Созополската митрополия обхващала земите и селищата от западната половина на Бургаския залив до централното било на Странджа, в която влиза и районът на съвременния град Черноморец. Свидетелство за съществуването на раннохристиянска базилика от V – VI в. при нос „Акра“ са откритите при проведените археологически разкопки детайл от мраморна олтарна преграда, фрагмент от епиграфски паметник, бронзов канделабър, бронзово кандило и капител от киворий на църква, без разкрити архитектурни детайли. За развитието на християнския живот в района през Средните векове свидетелстват многобройните богослужебни книги и приписки, в които е упоменато съществуването на множеството манастири и църкви в землището на съвременния град Черноморец. В [[хрисовул]] на византийския император [[Йоан VIII Палеолог]] от 1437 г. се споменава за манастирската църква „Свети Николай Чудотворец – помощник на бедните“, който е бил метох на разположения на [[Свети Иван (остров)|остров „СветиСвети Иван“Иван]] Созополскисозополски манастир „Свети Йоан Продром“. Според изследователи манастирът е бил разположен около брега до съвременното пристанище, на мястото на днешната църква „Свети Никола“, над преддверието на камбанарията, в която е вграден железен процесиен кръст, датиран за X в. – XII в. Приема се, че е съществувал средновековен манастир при полуостров „Хрисосотира“ (в превод „Христос Златен Спасител“, „Спасител на златото“). при При археологически разкопки е открит в югозападната част на полуострова манастирски кладенец. Сведения за предполагаемия манастир се съдържат в препис на гръцки документ, открит в личния архив на созополския гражданин Яни Хрисополус, в който се споменава, че манастирът св. Йоан Предтеча и някои други негови поделения („метоси“) в това число и манастирът „Хрисосотира“, през 1626 г. бил запален и изгорен до основи. Останки от църкви и параклиси на територията на съвременния град за периода XVI – XIX в. са намирани в местностите „Димитриюрт“, „Вънкашната чешма“, „Хуння“, с. [[Ченгене скеле]] и с. [[Росенец (парк)|Отманлий]]. Единственият запазен и действащ храм днес – свидетелство за силната вяра, дух, култура и история на местната общност и града, е малката църква „Свети Никола“, строена през 1858 г. и възстановена през 1995 г. вследствие на избухнал пожар, чийто настоящ облик е запазен.