Марсиански хроники: Разлика между версии

Бредбъри посочва, че е повлиян от ''[[Уайнсбърг, Охайо]]'' на [[Шеруд Андерсън]]<ref>"Run„Run Fast, Stand Still, or, The Thing at the Top of the Stairs, or, New Ghosts from Old Minds,"“ ''How to Write Tales of Horror, Fantasy & Science Fiction,'' edited by J. A. Williamson, Writers Digest Books, 1986; collected in ''Zen in the Art of Writing''.</ref> и ''[[Гроздовете на гнева]]'' на [[Джон Стайнбек]] <ref>[http://www.sfx.co.uk/resources/sfx/SFX149martianchronicles.pdf ''SFX Magazine'', November 2006, p. 78]</ref> за структурата на книгата. Нарича я „полубратовчед на романа“ и „книга с истории, претендираща да бъде роман“. Като такава, тя е подобна по структура на сборника с къси истории на Бредбъри, ''[[Илюстрования човек]]'', който също използва тънка нишка да свърже в едно няколко несвързани кратки истории.

Първата третина (развиваща се в периода от януари 1999 до април 2000) обрисува опитите на земляните да достигнат Марс и различните начини, с които марсианците ги възпрепятсватвъзпрепятстват да се завърнат details. В ключовата история, „Макар че светла е луната ...“, четвъртата изследователска експедецияекспедиция установява, че всички марсианци, с малки изключения, са загинали от микроби, донесени с някоя от предходните експедиции. Това неочаквано развитие поставя основата на второто действие (декември 2001—ноември 2005), в което земляните колонизират обезлюдената планета, като от време на време имат контакт с малцината оцелялиоцелели марсианци, но през по-голямата част от времето заети с превръщането на Марс във втора Земя. Въпреки това, след като заплахата за война на Земята нараства, голяма част от заселниците стягат багажа си и се завръщат вкъщи. Разразява се глобална [[ядрена война]], която отрязва контактите между Марс и Земята. Третото действие (декември 2005—октомври 2026) се занимава с последиците от войната, и завършва с перспективата на малкото оцелели земляни, които се стават новите марсианци, перспектива, която е вече предвещана в „Макар че светла е луната ...“, и която позволява на книгата да се върне в нейното начало.

Антъни Бучър и Джеси Франсис Маккомас оценяват високо ''Хрониките'' като „поетическа интерпретация на бъдещата история отвъд границите на която и да е измислена форма“.<ref>"Recommended„Recommended Reading,"“ ''[[F&SF]]'', April 1951, p.112</ref> В своята колонка „Книги“ за ''F&SF'', Деймън Найт посочва ''Марсиански хроники'' в своя топ 10 на научнофантастични книги на 50-те.<ref>"Books"„Books“, ''[[F&SF]]'', April 1960, p.99</ref> Според [[Лион Спраг де Камп]], обаче, Бредбъри би подобрил своя стил, „когато избяга от влиянието на [[Хемингуей]] и [[Уилям Сароян|Сароян]]“, поставяйки го при „традиционалистите антинаучнофантастични писатели, които не схващат добре в ерата на машините“. И все пак, де Камп признава, че "историите на [Бредбъри] имат значително емоционално въздействие и много хора биха ги харесали".<ref>"Book„Book Reviews"Reviews“, ''[[Astounding Science Fiction]]'', February 1951, p.151</ref>

Робърт Кросли (Университетът на Масачузетс, Бостън) предполага, че историята „Високо в небесата“ може да бъде разглеждана като „най-аналитичния епизод на отношенията между черни и бели в научната фантастика от бял автор.“<ref name="Crossley">Crossley, Robert. "Critical„Critical Essay."“ In ''Kindred'', by [[Octavia Butler]]. Boston: Beacon, 2004. 215. ISBN 978-0807083697</ref>