Жан Бреасон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дело
редакционни
Ред 22:
}}
 
'''Жан Бреасон''' (фр.Jean Bréasson) е [[Франция|френски]] [[архитект]] от края на [[ХІХ век|ХІХ]] и началото на [[ХХ век]] <ref name="elec">(fr.) [http://elec.enc.sorbonne.fr/architectes/91 Справка от Ecole des Chartes]</ref> и автор на множество проекти и реализации на обществени сгради. В 1907 г. печели конкурса за създаване сградата на [[Ректорат на Софийския университет|Ректората на Софийския университет]]. <ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/simvoli_na_universiteta/arhitektura/sgradata_na_rektorata Сградата на Ректората]</ref>
 
Бреасон започва образованието си в Школата по Изящни изкуства в родния си град Лион
(École des Beaux-arts de Lyon) в годините 1863-6, и продължава да учи в Париж при Жан-Луи Паскал
и Шарл Кестел от 1869 до 1875. Състудент е с архитекта Анри-Пол Нено (Nénot), с когото по-късно сътудничи в проекта за нова сграда на [[Сорбона]]та
 
Автор на проектите на много обществени сгради във Франция, предимно кметства, сред които и това на [[Ньой сюр Сен]], в която сграда е подписан [[Ньойския договор]].
Бреансо участва успешно и в международни конкурси,<ref>Справка [https://agorha.inha.fr/inhaprod/ark:/54721/00281107 INHA] (Френски Национален И-т за История на Изкуството)</ref> в. т.ч. и два обявени в България. В 1907 г. неговият проект за сграда на Ректората на Софийски университет е първи, а в 1912 г. печели откупка в конкурса за съдебна палата в София.<ref Name="Sto">Стоилова Л., ''Големите архитектурни конкурси в България в края 19 и начало 20в.'' сб. доклади от конференция 20 ноември 2008 "Епохата на Фердинанд 2ри", София, с.55"-6</ref> Бреасон работи по проекта за университетската сграда в годините преди войната, но реализацията е осуетена и в последствие поверена на българския архитект Йордан Миланов; международният съд в Хага присъжда обезщетение на Бреасон.<ref Name="Sto"/>
 
Бреасон започва образованието си в Школата по изящни изкуства в родния си град Лион (École des Beaux-arts de Lyon) в годините 1863/66, и продължава да учи в Париж при [[Жан-Луи Паскал]] и [[Шарл Кестел]] от 1869 до 1875 г. Състудент е с архитекта [[Анри-Пол Нено]] (Nénot), с когото по-късно сътудничиси сътрудничи в проекта за нова сграда на [[Сорбона]]та
 
БреансоАвтор на проектите на много обществени сгради във Франция, предимно кметства, сред които и това на [[Ньой сюр Сен]], в която сграда е подписан [[Ньойския договор]]. Бреасон участва успешно и в международни конкурси, <ref>Справка [https://agorha.inha.fr/inhaprod/ark:/54721/00281107 INHA] (Френски Национален И-т за История на Изкуството)</ref>, в. т.ч. и два обявени в България. В 1907 г. неговият проект за сграда на Ректората на Софийски университет е първи, а в 1912 г. печели откупка в конкурса за съдебна[[Съдебна палата]] в София. <ref Name="Sto">Стоилова Л., ''Големите архитектурни конкурси в България в края 19 и начало 20в.'' сб. доклади от конференция 20 ноември 2008 "Епохата на Фердинанд 2ри", София, с.55"-6</ref> Бреасон работи по проекта за университетската сграда в годините преди войната, но реализацията е осуетена и в последствие поверена на българския архитект [[Йордан Миланов; международният(архитект)|Йордан Миланов]]. След оплакване и скандал, [[Постоянен съд за международно правосъдие|постоянният съд за международно правосъдие]] (Световния съд към [[ОН]]) в [[Хага]] присъжда обезщетение на Бреасон. <ref Name="Sto"/>
 
<gallery widths="200px" heights="160px" perrow="3">