Гастон Льору: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| снимка = G. LEROUX.jpg
| описание = Гастон Льору през 1907 г.
| псевдоним = Жорж-Гастон Ларив
| място на раждане = [[Париж]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Ница]], Франция
| работил = [[журналист]] и [[писател]]
| националност = {{FRA}}
| период = от 1887
| жанрове = [[криминален роман]], [[готически роман]]
| теми =
| направление =
| дебют = „Малкият търговец на печени картофи“ (1887)<br>„Двойственият живот на Теофраст Лонге“ (1903)
| известни творби = „[[Фантомът от Операта]]“ (1910)
| награди =
| повлиян = [[Чарлз Дикенс]]<br>[[Артър Конан Дойл]]
| повлиял =
| брак = Мари Льофранк<br>Жана Каят
| деца = Алфред Гастон (1905-1970)<br>Мадлен (1908-1984)
}}
Ред 27:
== Биография ==
=== Произход и младежки години ===
Роден е на 6 май 1868 г. Баща му е строителният предприемач Алфред Льору, майка му е Мари-Алфонсин Бидо. По време на раждането му родителите му не са женени, сключват брак официално едва на 13 юни същата година в [[Руан]]. Както самият Гастон по-късно обича да си спомня, мястото на раждането му на практика е влак - родителите му пътуват от [[Льо Ман]] през Париж за [[Нормандия]], където Алфред е сключил договор за преустройството на местен замък в град Сен Валери ан Ко. Докато чакат на гара Париж, майка му получава контракции, слизат по спешност и момчето се ражда на улица Фобур Сен Мартен 66, поради което за официално родно място на Гастон Льору се приема Париж.
През 1880 г. Гастон е записан в училище в град [[Йо (град)|Йо]], където родителите му са се преместили, защото баща му Алфред Леру е поел задачата за реновирането на замъка там. Тук близък приятел на Гастон му става неговият съученик Филип Орлеански, потомък на династията на [[Орлеанска династия|Бурбоните]] (през 1895 г. Гастон ще се окаже единственият журналист, на когото Филип, спомняйки си ученическото приятелство, ще се съгласил да даде интервю по време на изгнанието си в [[Лондон]]). В училището в Йо Льору започва да пише първите си стихове.
На 29 юли 1886 г. Льору се дипломира в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]] и през същата година се записва в Юридическия факултет на [[Парижки университет|Парижкия университет]]. През същия период той започва да пише първите си разкази, някои от които са публикувани. През 1890-1893 г. работи като [[адвокат]].
=== Кариера на журналист ===
През 1887 г. Льору публикува първия си разказ „Малкият търговец на печени картофи“ ({{lang|fr|Le Petit Marchand de pommes de terre frites}}) във вестник „Френска република“, първата си статия във вестник „Lutèce“ и първия си сонет, посветен на [[Алфонс дьо Ламартин|Ламартин]]. Сътрудничи на вестниците „L'Écho de Paris“ и „Le Matin“ като с съдебен хроникьор. Публикува пространни репортажи за прочути процеси, включително тези на [[Анархизъм|анархистите]] Емил Анри и Санти Джеронимо Казерио (1894), както и [[Делото Драйфус]] (1898-1899).
През 1900 г. пътува до [[Швеция]]. Льору е първият журналист, който интервюира шведския пътешественик [[Ото Норденшелд]], който се е върнал от експедиция на на Южния полюс. От 1901 г. той става един от водещите репортери в Париж; изпраща дописки от [[Испания]], [[Италия]], [[Мароко]]. Автор е на голям брой статии в различни жанрове (според някои оценки около 500<ref>Kalifa, Dominique. Gaston Leroux. // ''La civilsation du journal'', Paris, 2011, p. 1302.</ref>): репортажи от съдебни зали, театрални рецензии, статии с политическо и историческо съдържание.
През 1902 г. Льору става кавалер на [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]] за журналистическата си работа.
През 1908 г. се установява в [[Мантон]], а през 1909 г. се премества в [[Ница]].
Умира на 15 април 1927 г. от последиците от хирургическа операция. Погребан е на входа на гробището Шато в Ница.
== Личен живот ==
През 1899 г. Гастон Льору се жени за Мари Льофранк, с която бързо се разделя. През 1902 г. се запознава с Жана Каят в Лезен, Швейцария, с която скоро заживява в съпружеска връзка и с която има две деца: Алфред Гастон, наричан Мики (1905-1970) и Мадлен (1908-1984). Жени се за Жана едва през 1917 г., след като Мари Льофранк най-накрая приема да се разведат.
== Льору и киното ==
Творба на Леру е екранизирана за първи път през 1913 г. През 1919 г. самият той, заедно с актьора Рьоне Навар, който играе главната роля във филма „Fantômas“ на Луи Феяд, и популярния по това време писател Артюр Бернед, основава „Société des Cinéromans“ в Ница, чийто член е в качеството си на продуцент и сценарист. Обществото създава филми по четири негови сценария (в един от тях играе дъщерята на писателя, 13-годишната Мадлен). Компанията просъществува до 1922 г. и е погълната от филмовата компания „Pathé“.
Част от романите на Леру са екранизирани по няколко пъти. Особено много филмови версии имат „Мистерията на жълтата стая“ и „Фантомът на операта“, а сред режисьори, заели се с такава задача, са [[Марсел Л'Ербие]], Луи Дакен, [[Брайън Де Палма]], [[Тони Ричардсън]], Дарио Ардженто.
== Библиография ==
=== Романи и новели ===
* 1887: ''Le Petit Marchand de pommes de terre frites'' (новела)
Line 84 ⟶ 108:
=== Журналистически текстове ===
* 1905
=== Произведения за сцена ===
Line 102 ⟶ 126:
Le Mystère de la chambre jaune.JPG |
</gallery>
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
Line 110 ⟶ 137:
{{СОРТКАТ:Льору, Гастон}}
[[Категория:Френски автори на криминални романи]]
[[Категория:Френски драматурзи]]
[[Категория:Френски журналисти]]
[[Категория:Френски адвокати]]
[[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]]
[[Категория:Родени в Париж]]
[[Категория:Починали в Ница]]
| |||