Артър Хендерсън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Отстпраняване на вандализъм |
||
Ред 31:
== Ранни години (1863 – 1892) ==
Роден е на [[13 септември]] [[1863]] година в [[Глазгоу]], Шотландия, най-малкият син в семейството на Дейвид Хендерсън.<ref name=":0" /> Детството му преминава в крайна бедност, а след смъртта на баща му през 1872 г. се налага да напусне училището и да започне работа. Майка му се омъжва повторно и семейството се мести в [[Нюкасъл (Северна Ирландия)|Нюкасъл]]. Там Хендерсън продължава обучението си, а на 12-годишна възраст става ученик на леяр.
На 16 години се присъединява към [[Методизъм|методитската църква]]. Като светски проповедник Хендерсън постига значителни успехи в [[Ораторско изкуство|ораторското изкуство]], което практикува по време на разговори за политиката със свои колеги, освен това той е член на Тайнсайдския дискусионен клуб. Две години по-късно, през 1881 г., става калфа и член на Съюза на железолеярите. Още тогава Хендерсън печели определена известност като профсъюзен оратор.
== Политическа кариера (1892 – 1931) ==
Известно време Хендерсън е постоянен секретар на профсъюзния отдел в Нюкасъл и през 1892 г. е избран за делегат от три северни графства. През същата година става градски съветник, а четири години по-късно се премества в промишления град [[Дарлингтън]], на 30 мили от Нюкасъл, където побеждава на изборите за съветници в графство [[Дърам (графство)|Дърам]]. През 1899 г., когато се провежда историческата конференция на [[Социализъм|социалистите]] и [[трейдюнион]]ите в [[Лондон]], участващият в работата ѝ Хендерсън придобива общонационална известност. След една година е сред учредителите на Комитета за трудово представителство, който ще послужи за основа на [[Лейбъристка партия|лейбъристката партия]]. През 1903 г. става секретар на Комитета и първи кмет лейбърист в Дарлингтън, а освен това е избран за депутат в парламента от окръг [[Барнард Касъл]].
До началото на [[ХХ век]] неукрепналото [[работническо движение]] във [[Великобритания]] осъществява своето политическо влияние преди всичко чрез [[Либерална партия (Великобритания)|либералната партия]] (в младостта си Хендерсън е горещ поклонник на лидера на либералите [[Уилям Гладстон]]). Но съюзът постепенно се разпада, когато лейбъристите от традиционното искане за 8-часов работен ден преминават към социалистическите призиви за [[национализация]] на [[промишленост]]та и земята.
През 1906 г. Хендерсън председателства първата конференция на лейбъристката партия, през същата година побеждава на всеобщите избори за парламент заедно с 28 депутати лейбъристи, 23-ма от тях представители на профсъюзното движение. Доста преди [[Първа световна война|Първата световна война]] Хендерсън успява да ги обедини в дисциплинирана и сплотена група. Той е лидер на партията в парламента от 1908 до 1911 г., когато става секретар на партията (този пост той напуска едва една година преди смъртта си).
Въпреки че много социалисти имат [[пацифист]]ични възгледи, през 1914 г. Хендерсън подкрепя открито намесата на [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Британия]] във войната. Когато лидерът на лейбъристите [[Рамзи Макдоналд]] напуска [[Камара на общините на Великобритания|Камарата на общините]] в знак на протест срещу военната политика на правителството, Хендерсън поема неговите функции. Една година по-късно той влиза в коалиционното правителство на [[Хърбърт Аскуит]] като председател на съвета по въпросите на [[образование]]то. През 1916 г. става първият лейбъристки член на кабинета, който е назначен на поста главен ковчежник.<ref name=":0" /> Като [[министър без портфейл]] Хендерсън влиза и в „кабинета на петимата“ на [[Дейвид Лойд Джордж]]. По предложение на [[министър-председател]]я Лойд Джордж през 1917 г. той в [[Русия]], за да убеди революционното правителство на [[Александър Керенски]] да продължи войната. Воден от същите съображения, Хендерсън изказва идеята за участие на британска делегация в работата на Международния социалистически конгрес в [[Стокхолм]]. Но не е поканен на заседанието на кабинета, където се обсъжда неговото предложение, и когато Лойд Джордж започва да го упреква, Хендерсън подава оставка.
След този инцидент Хендерсън насочва всичките си сили за преобразуване на лейбъристката партия в монолитна политическа сила с общонационални цели. Със съдействието на партийни теоретици, включително и социалиста [[Фабианци|фабианец]] Сидни Уеб, Хендерсън разработва следвоенната външнополитическа стратегия на партията. В „Меморандум за военните цели“ лейбъристите искат създаване на [[международна организация]], която да наблюдава мирното решаване на споровете. Стремейки се да разширят социалистическата основа на партията, Хендерсън и Уеб написват нов партиен устав, който е приет през февруари 1918 г. Като подкрепя „общото притежаване на средствата за производство“, документът не само обединява социалистическите и профсъюзните елементи на партията, но и дава в нея достъп на жените и на представителите на дребната [[буржоазия]]: уставът отбелязва, че член на партията може да бъде този, който се труди. Под ръководството на Хендерсън партията се сдобива с програма за мирно време, с платформа и с точно определена организация, което ѝ донася незабавен успех.
Хендерсън убеждава постепенно редовите членове на партията да подкрепят [[Обществото на народите]], решение за чието създаване се взема на [[Парижката мирна конференция]]. През 1919 г. се изказва като председател на партията на общонационалната промишлена конференция, а през 1923 г. председателства Международната лейбъристко-социалистическа конференция в [[Хамбург]]. През 1919 – 1923 г. е избиран за депутат в парламента.
През февруари 1924 г., когато лейбъристката партия печели мнозинство на изборите, Хендерсън става [[министър на вътрешните работи]] в първото лейбъристко правителство на Великобритания.<ref name=":0" />
Макар че неговото ведомство носи отговорност преди всичко за положението вътре в страната, Хендерсън следи с тревога събитията на международната арена. Все още намирайки се под впечатленията от последната война, той, както пише неговият биограф: „''вижда във войната най-голяма заплаха за човечеството и се изправя срещу нея''“. През 1924 г. Хендерсън подкрепя решително започнатите от [[Чарлс Дос]] преговори за германските [[Репарация|репарации]]. На Асамблеята на Обществото на народите участва в разработването на Женевския протокол, който предвижда решаване на споровете чрез [[арбитраж]]. Но когато лейбъристите губят изборите през декември 1924 г., Хендерсън напуска правителството и се връща към своята задача да засили ефективността на партията като опозиционна сила.
Когато лейбъристите идват отново на власт през 1929 г., министър-председателят Рамзи Макдоналд предлага на Хендерсън поста [[министър на външните работи]].<ref name=":0" /> Макар че министър-председателят се занимава лично с някои аспекти на [[Външна политика|външната политика]], основният товар, свързан с международната дейност, ляга върху плещите на Хендерсън. Своята работа той вижда преди всичко в създаването на система за [[колективна сигурност]] в [[Европа]].
На конференцията за репарациите, проведена в [[Хага]] през 1929 г., той се изказва за помирение с [[Германия]]. Неговата настойчивост и такт по време на преговорите с [[Аристид Бриан]] и [[Густав Щреземан]] помагат да се постигне извеждането на съюзните войски от Рейнска област и да се намалят германските военни репарации.
На десетата Асамблея на Обществото на народите, проведена в [[Женева]] през 1929 г., Хендерсън играе водеща роля в дискусиите. Той подписва също така допълнителен член към Договора за Обществото на народите, предвиждащ задължителен арбитраж в международните спорове (към Великобритания се присъединяват повече от четиридесет държави). Една година по-късно Великобритания и нейните [[доминион]]и подписват всеобщия акт за арбитража. Освен това през 1930 г. Хендерсън се изказва в подкрепа на разоръжаването, като заявява на заседание на Асамблеята: „''Ние никога няма да можем да изпълним задачите на Обществото, докато стъпка към международното съгласие не стане всеобщото разоръжаване''“.
== Семейство ==
| |||