Гьорче Петров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 59:
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в [[Солун]] Петров издава заедно с [[Антон Страшимиров]] списание „[[Културно единство]]“, в което публикува материали с идеи как да се неутрализира ширещата се сръбска пропаганда в областта [[Поречие]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 44</ref>. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в нестроева рота на 5-а одринска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>[http://grebenarov.blogspot.com/2007/07/86_03.html Александър Гребенаров. 86 години от смъртта на Гьорче Петров]</ref> По-късно е назначенза началник на културния отдел на местната българска управа в [[Сяр]].
 
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Петров изпълнява длъжността председател на постоянната окръжна комисия в Битоля, а впоследствие е назначен за кмет на [[Драма (Гърция)|Драма]]. Членува във [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]], като настоява преди възстановяването на ВМРО да се свика конгрес и да се предостави пълен отчет за свършеното през годините<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.72, 106.</ref>. Той обаче се противопоставя на желанието на [[Димо Хаджидимов]] да превърне създадената нова организация в групировка с прокомунистическа ориентация. Разногласията между двамата дейци, наред с други допълнителни фактори, разстройват работата на Временното представителство и през есента на 1919 г., организацията се саморазпуска. След идване на власт на самостоятелното земеделско правителство на [[Александър Стамболийски]],
 
След идване на власт на самостоятелното земеделско правителство на [[Александър Стамболийски]], Петров поема ръководството на ''Бюрото за настаняване на бежанците към МВнР''. На практика обаче земеделските водачи му поверяват като основна задача да неутрализира възстановената ВМРО, която създава напрежение в отношенията със Сърбохърватското Кралство във връзка с подновените си акции във Вардарска Македония. Така Гьорче Петров се противопоставя на ръководената от [[Тодор Александров]] [[ВМРО]], от която е обвинен, че подкрепя водената от правителството на [[БЗНС]] съглашателска политика и е осъден на смърт. Убит е на 28 юни 1921 година в [[София]] по нареждане на ЦК на ВМРО. Изпълнител на присъдата е млад турчин, който няма представа кого трябва да застреля. Той е екзекутиран наскоро след убийството, а организацията официално не поема отговорност за действието си. Убийството на Гьорче Петров усложнява отношенията между ВМРО и земеделското правителство и предизвиква сериозни разногласия в самото македонско движение.<ref>Василев, Васил. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, София 1991, с. 101 – 104.</ref> С убийството на Петров започва периодът на кървави борби за лидерство във Вътрешната македонска революционна организация между двете световни войни.
 
== Външни препратки ==