Гьорче Петров: Разлика между версии

При съвместната дейност на Задграничното представителство с [[ВМОК|Върховния комитет]] това става причина между двете организации да се поведе ненужна полемика. Конфликтът се усложнява още повече през 1901 г., вследствие на което Петров се принуждава на два пъти да напусне София. През есента на 1902 г. той отново се завръща в столицата, за да вземе участие в разискванията по въпроса за предстоящото въстание. В петчасова реч Петров почти убеждава по-голямата част от сърбалите се революционери да приемат тактиката на „''перманентно въстание''“ като най-подходяща за съществуващите условия. Участник е в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденснко-Преображенското въстание]].

След погрома на Илинденско-Преображенското въстание по-голяма част от революционните дейци намират убежище отново в България. Малцина от водачите, между които е и Гьорче Петров остават дълго време сред населението в Македония и се опитват да повдигнат духа му. Междувременно сред дейците на националноосвободителното движение настъпват разногласия по редица основни въпроси, вследствие на които се оформят две течения във ВМОРО – левица и десница. На общия [[Рилски конгрес на ВМОРО]], състоял се през октомври 1905 г., левите сили, под ръководството на [[Яне Сандански]] се оказват по-организирани и налагат своите схващания в преработените нови документи (устав и правилник) на ВМОРО. За успеха им е несъмнена заслугата на Петров, който проявява отново добрите си ораторски качества. Така на Петров отново е гласувано доверие и той е избран отново за задграничен представител. Враждебното отношение с дейците от десницата, както и възникналите разногласия между членовете на Задграничното представителство го отслабват. На общия [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО]] през март 1908 г. десницата засилва позициите си, като избира ново ръководство и изключва от организацията представителите на левицата, заради смъртните присъди над [[Иван Гарванов]], [[Борис Сарафов]] и [[Михаил Даев]].

До 1905 г. Гьорче участва в работата над почти всички програмни документи на ВМОРО и ВМОК – Устава и Правилника на Българските македоно-одрински революционни комитети от 1897 г. (заедно с [[Гоце Делчев]]); Правилника за четите на БМОРК (1896 – 1899 г.) (заедно с офицера [[Димитър Венедиков]]); Устава и Правилниците на Тайната македоно-одринска революционна организация от 1902 г. (отново заедно с Гоце Делчев); Правилника за деловодството и сметководството на Македоно-одринската организация (т.е. на ВМОК) в България от 1902 г. (заедно с офицерите [[Тома Давидов]] и [[Владислав Ковачев]]); сътрудничи при уточняването на статутите и програмните документи на ВМОК; проектоправилника на ТМОРО през 1904 г.; Устава и Правилниците на ВМОРО на Рилския конгрес от 1905 – 1906 г.