Солунско примирие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от меридиана на [[Скопие]] – около 100 000 души, остават в плен на Антантата. Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.
 
Със Солунското примирие България излиза от [[Първата световна война]] и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение. След това страната понася втора национална катастрофа, утвърдена с [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. В същото време с него е предотвратена окупацията на страната от [[Сърбия|сръбски]] и [[Гърция|гръцки]] войски.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=468:2012-10-03-07-09-10&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Билярски, Цочо. СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА], www.sitebulgarizaedno.com</ref> През [[2019]]г. историкът Румен РуменовИванов пише, че с подписването на това примирие приключва историята на свуеренната [[Трето Българскобългарско царство|ТретоТретата Българска държава]], след което България се превръща в обект на политиката на Великите сили и затъва във вътрешни студени и горещи конфликти, а обществото й е заразено с [[Нихилизъм|нихилистични]] идеологии.<ref>Румен Иванов,Българската народност на Балканите –опит за исторически, демографски и антропогеографски обзор, Хасково,2019г., стр.437</ref>
 
== Бележки ==