Стоян Чалъков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
През 1840-те години Стоян и синовете му събират за султана данъка върху овцете и зърнените храни от Тракия, Мизия и Шоплука. Двамата с брат му са били лични приятели с турския министър на финансите Нафуз паша и са били под неговата закрила.<ref name=":1" /> През 1846 г. Стоян откупува от Високата порта правото да събира и десятъка срещу 400 000 гроша, които внася в хазната. Това обаче му носи приход 5 183 877 гроша.<ref name=":0">[http://www.plovdiv.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D1%81-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD Възстановиха Чалъковата къща с дарения на пловдивчани, отварят я за посещения]</ref>
След смъртта на брат си Вълко през 1841 г. Стоян го замества като епитроп на пловдивския катедрален храм „[[Успение Богородично (Пловдив)|Света Богородица]]“. Той успял да издейства от султана ферман за построяване на нова църква.<ref>[http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/184-katedralen-hram-quspenie-bogorodichnoq-gr-plovdiv.html Катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пловдив]</ref> С даренията, прякото участие и наставленията на Стоян са построени храмът „Света Богородица“.<ref name=":0" /> През 1848 г. Стоян въздига храма „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]” и първото българско училище при него в квартал [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. В храма още тогава се служи на църковнославянски език, а в училището се преподава на български. През 1849 г. е построен храмът „[[Свети Иван Рилски (Пловдив)|Свети Иван Рилски]]” и училището към него в квартал [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]]. През 1850 г. Чорбаджи Стоян изгражда средоточното [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийско българско училище]] и основава фонд от около 1 милион лева за неговата издръжка. Той извиква [[Найден Геров]] за учител, а училището отваря на 1 октомври 1850 г. с името „[[Пловдивска мъжка гимназия|Св. св. Кирил и Меторий]]”. Почти няма издадена българска книга през този период, в чийто списък от спомоществуватели да не фигурират имената на Чалъкови.<ref name=":1">[https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=230:2011-01-28-17-43-09&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА РАЗПРА В ПЛОВДИВ В СРЕДАТА НА ХІХ ВЕК, ФАМИЛИЯТА НА ЧАЛЪКОВЦИ И ВЛАДИКАТА ПАИСИЙ ПЛОВДИВСКИ]</ref>
Умира през 1850 г. Погребан е в двора на построената от него църква „Света Богородица“ в Пловдив. Син му [[Георгаки Чалъкоглу]], получава [[бей]]ска титла, и е депутат в съществувалия за кратко османски [[Сенат (Османска империя)|Сенат]], а неговият син [[Никола Чалъков]] на няколко пъти е кмет на Пловдив.
| |||