Уикипедия

Еторе Зотзас: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Създадена чрез превод на страницата „Ettore Sottsass“
 
мРедакция без резюме
Ред 4:
 
== Биография ==
Зотзас е роден на [[14 септември]] [[1917]] в град [[Инсбрук|Инскбрук]], [[Австрия]]. Той е син на [[Тренто (провинция)|трентино]]-[[Тирол|тиролския]] [[архитект]] [[Еторе Зотзас старши]] и на австрийката Антония Пайнтнер.<ref>e-ntRA - CMS per siti accessibili - http://www.e-ntra.it/ - Ra Computer S.p.A., [https://web.archive.org/web/20160205222814/http://www.to.archiworld.it/OTO/Engine/RAServePG.php/P/30371OTO0203 ETTORE SOTTSASS sr], на www.to.archiworld.it . Посетен на 22 октомври 2016 г, архивиран на 5 февруари 2016.</ref> Учи в природонаучната гимназия „Галилео Ферарис“ в град [[Торино]]. След дипломирането си следва [[Архитектура|архитектурата]] в [[Политехнически университет Торино|Политехническия университет]] в града, която завършва през [[1939]] г. През 1938 г. проектира Модната палата, (днешна Torino Esposizioni). Впоследствие е призован като войник в [[Черна гора]]; остава интерниран за 6 години в затворнически лагер.<ref name="samha207.unipr.it">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://samha207.unipr.it/samirafe/loadcard.do?id_card=23890&force=1|заглавие=Collezione Musei|труд=Catalogo del Sistema Musela dell'Università di Parma|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>
 
Обратно в Италия Зотзас започва своята дейност в [[Милано]] през [[1947|1947 г.,]] където си сътрудничи с баща си. Впоследствие отваря първото си дизайнерско студио. В този първи период той си сътрудничи сна [[Джузепе Пагано]]. През [[1948]] г. се присъединява към групата „[[Движение за конкретно изкуство]]“ (MAC) и участва в първата колективна изложба в [[Милано]]. През същата година популяризира изложба в [[Рим]], посветена на [[Абстракционизъм|абстрактното изкуство]] в Италия. През 1949 г. се жени за италианската преводачка и писателка [[Фернанда Пивано]].
 
През [[1957]] г. Зотзас е извикан от предприемача Седжо Камили за художественарт директор (art director) на Poltronova – компания от град [[Аляна]].
[[Файл:Paolo_Monti_-_Servizio_fotografico_(Milano,_1960)_-_BEIC_6365848.jpg|мини| 12-то Триенале на Милано: интериорни мебели, проектирани от Зотзас (снимка на Паоло Монти, 1960 г.)|238x238пкс]]
През [[1958|1958 г.]] започва сътрудничествосътрудничеството си в сферата на компютърния дизайн с дружеството „[[Оливети]]“ заедно с [[Марчело Ницоли]], чието място заема след пенсионирането му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=httphttps://www.storiaolivetti.it/percorso.asp?idPercorsoarticolo/123-ettore-sottsass-jr/|заглавие=680Ettore Sottsass jr|труд=Archivio Storico Olivetti|достъп_дата=1 март 2021}}</ref> Тази негова дейност продължава около 30 години и води до утвърждаването на нов стил за офис продуктите на дружеството, базирано в [[Северна Италия|северноиталианския]] град [[Ивреа]]. Сред предметите, проектирани от Зотзас, са [[Калкулатор|калкулаторите]] ''Elea 9003'', ''Summa-19'', ''Divisumma 26'' и ''Logos 27'' ([[1963]]), [[Пишеща машина|пишещите машини]] ''Praxis 48'' ([[1964]]) и ''Valentine'' (с Пери Кинг) и системата офис мебели ''Synthesis'' ([[1973]]). Най-важният негов проект е [[Мейнфрейм компютър|мейнфрейм]] [[Компютър|компютърът]] ''Elea 9003'' ([[1959]]), благодарение на който печели престижната италианска награда за [[Продуктов дизайн|дизайн]] „Златен пергел“ (''Compasso d'Oro)'' през [[1959|1959 г.]]<ref>http{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/2007/12/sezioni/spettacoli_e_cultura/morto-sottsass/morto-sottsass/morto-sottsass.html|заглавие=Morto a 90 anni Ettore Sottsass, grande architetto e designer|труд=La Repubblica|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>
 
В навечерието на годините на протест Зотзас предлага дизайна като инструмент за социална критика, отваряйки вратите накъм големия сезон на радикалите ([[1966]] -– [[1972]]). <ref name="samha207.unipr.it">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://samha207.unipr.it/samirafe/loadcard.do?id_card=23890&force=1}}</ref>
 
През [[1967|1967 г.]] той основава заедно със съпругата си и с [[Алън Гинсбърг]] списанието за изкуство ''Pianeta fresco''.
 
През [[1972|1972 г]]. излага на изложбата, курирана от [[Аржентина|аржентинския]] дизайнер и архитект [[Емилио Амбаш]], Italy'': the new domestic landscape'' в [[Музей на модерното изкуство (MoMA)|MoMA]] в [[Ню Йорк]].<ref>{{Cite news|url=httphttps://www.artemoma.rai.itorg/articolicalendar/1972-italy-the-new-domestic-landscape-al-moma-di-new-yorkexhibitions/14621/default.aspx1783|title=1972: Italy, the new domestic landscape, al MOMA di New York|last=Arte|first=Rai|work=Il portale di RAI Cultura dedicato all'arte e al design|access-date=2016-10-221 март 2021}}</ref> Междувременно прави серия конференции в [[Англия]] и през [[1976]] г. получава почетна степен от [[Кралски колеж по изкуствата|Кралския колеж по изкуствата]] в [[Лондон]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://misiaarte.it/designer/22/ettore-sottsass|заглавие=Ettore Sottsass|труд=Misia arte|достъп_дата=22 октомври 2016}}</ref>
 
През [[1979|1979 г.]] участва с групата ''Alchimi'' в Дизайнерския форум в [[Линц|Линц,]] представяйки ''Стол за хранене'', подовата лампа ''Svincolo'' и масичката за кафе ''Le struct tremano.''
 
През [[1980|1980 г.]] заедно с [[Алдо Чибич]], [[Матео Тун]], Марко Дзанини и Марко Марабели основава студиото Ettore Sottsass Associati.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sottsass.it/|заглавие=Sottsass Associati|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>
 
През [[1981|1981 г.]] основава Група „Мемфис“ заедно с [[Ханс Холайн]], [[Арата Исодзаки|Арата Изозаки]], [[Андреа Бранци]], [[Микеле де Луки]] и други международни архитекти.
Ред 30:
През [[1985|1985 г.]] създава Жилищната сграда на бул. Рома в Марина ди Маса (подселище на град [[Маса (Тоскана)|Маса]]) – проект, който се откроява с качеството на въведените архитектурни решения.
 
През [[1988|1988 г.]] се ражда ''ТерацоTerrazzo''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.electaweb.com/mostre/scheda/terrazzo-1988-1996-ettore-sottsass/it|заглавие=Mondadori-Electa|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080929230351/http://www.electaweb.com/mostre/scheda/terrazzo-1988-1996-ettore-sottsass/it|архив_дата=29 септември 2008|достъп_дата=22 октомври 2016}}</ref> – списание, което Зотзас замисля и осъществява заедно с втората си съпруга Барбара Радиче, Кристоф Радъл, Анна Вагнер и Санти Калека. ''TerrazzoТо се'' занимава с дизайн и [[архитектура]] до [[1996|1996 г.]], когато излиза последният му 13-ти брой.
 
На твореца се посветени многобройни лични изложби: големите изложби в Cooper Hewitt в [[Ню Йорк]] (1976) и в International Design Zentrum в [[Берлин]] (1976), в [[Център „Жорж Помпиду“|Център „Жорж Помпиду]]“ в [[Париж]] ([[1994]] и [[2003]][[1994|)]], в Design Gallery в [[Милано]] ([[1988]], [[1993]] и [[1995|1995 г.)]], в Центъра за съвременно изкуство „Луиджи Печи“ в [[Прато]] ([[1999|1999)]], в Музей Suntory в [[Осака|Асака]] ([[2000|2000)]], в Музея на декоративното изкуство в [[Кьолн]] ([[2004|2004)]] и в MART в [[Роверето]] ([[2005|2005)]]. Освен това неговите творби се съхраняват в колекциите на престижни музейни институции като Център „Жорж Помпиду“ и Музей на декоративните изкуства в [[Париж]], [[Виктория и Албърт (музей)|Музей „Виктория и Албърт“]] в [[Лондон]], Музей „Стеделик“ в [[Амстердам]], [[Музей на модерното изкуство (MoMA)|Музей за модерно изкуство]] и [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Художествен музей „Метрополитън“]] в [[Ню Йорк]], Музей на изкуствата в [[Монреал]], [[Израелски музей, Йерусалим|Израелски музей]] в [[Йерусалим]] и Национален музей в [[Стокхолм]].
 
От [[2005]] до [[2007|2007 г.]] (годината на смъртта му) той се посвещава на критична дейност .<ref name="samha207.unipr.it">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://samha207.unipr.it/samirafe/loadcard.do?id_card=23890&force=1}}</ref> .
 
През 2003 г. Зотзас си сътрудничи с Pedretti Graniti – компания от Трентино, която е единствен екстрактор на [[тоналит]] на Адамело. С нея той проектира чешма от тази скала, впоследствие изложен в различни музеи по света.
 
Днес Центърът за комуникационни изследвания и архиви (CSAC) в [[Парма]] притежава колекция, посветена на твореца, съставена от 13 858 дизайнерски материала (9918 скици и рисунки, 3940 изпълнителни чертежи<ref>Изпълнителните чертежи са един от документите на изпълнителния проект – третата и последна фаза, в която проектът обикновено се разделя като цяло.</ref>, от които 2917 прозрачни фолиа и 1023 хелиографски копия), 5 кутии с изпълнителни чертежи, 24 скулптури. Този фонд е публичен и свободно достъпен. Първата група творби, съставляващи фонда Ettore Sottsass Jr, е дарена на колекциите на CSAC с публичен акт през [[1979|1979 г.]], второ дарение е получено в архива през [[2005|2005 г.]] и все още се определя и днес.<ref name="samha207.unipr.it">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://samha207.unipr.it/samirafe/loadcard.do?id_card=23890&force=1}}</ref>
 
Зотзас умира на 90-годишна възраст на [[31 декември]] [[2007|2007 г.]] в дома си в Милано от [[сърдечна недостатъчност]] по време на [[грип]].
 
== Контрадизайн ==
== Контрадизайнът ==
{{Цитат|Контрадизайнът е начин да осъзнаете, че механизмът, както работи, не е идеалният.|Еторе Зотзас, Molto difficile da dire, Adelphi, 2019}}
В Италия Зотзас е творецът, който преди всички други успява да изрази чрез създаването на дизайнерски предмети най-бързо развиващи се идеи на Контрадизайна, т. нар. „Радикален дизайн“, т.е. социалната критика, изразена чрез предмети, характеризиращи се с усилено експериментиране с материали, техники и форми, в пряка опозиция на [[Рационализъм|рационалистичния]] стил и общия вкус на времето.
 
Line 68 ⟶ 69:
[[Файл:Posate_nuovo_milano_di_ettore_sottsass,_1987.JPG|мини| Прибори за хранене ''Nuovo Milano'' (1987).]]
[[Файл:Ettore_sottsass,_libreria_casablanca,_1981.JPG|мини| ''Библиотечка „Казабланка“'' (1981).]]
[[Файл:Knoll_Mandarin_Chair_Ettorre_Sottsass_-_Austin_Calhoon_Photograph.jpg|мини| ''Стол ''Knoll Mandarin'' (1980-те г.).]]
 
* Електронен калкулатор Elea 9003 за [[Оливети]] ([[1957]]) (Награда Compasso d'oro за [[1959]] г.)
Line 164 ⟶ 165:
* Лампа от железна тел ''Upana'' за Memphis (2000) (серия PostDesign: Mobili Lunghi)
* ''Scatole segrete,'' лимитирана серия за Numa ([[2003]])
* [[Файл:Fontana_in_Tonalite_dell'Adamello_by_Ettore_Sottsass.jpg|мини|FontanaЧешма inот Tonaliteтоналит dell'Adamelloна Адамело (уникат).]]Чешма от тоналит от Адамело, уникат (2003)[https://web.archive.org/web/20160602021158/http://www.pedrettigraniti.it/realizzazioni/opere.php?pietra]
* ''Tavole'' от калай и издувно стъкло, лимитирана серия за Numa ([[2004]])
* Проект ''La cucina sapiente e la tavola contenta'' за Serafino Zani (2004)
Line 186 ⟶ 187:
 
=== Архитектура ===
[[Файл:Condominio_di_viale_roma_380_(Marina_di_Massa)_01.JPG|мини| Жилищна сграда на vialeбул. RomaРома в Марина ди Маса (Италия).]]
 
* Магазин на Fiorucci [[1980|(1980]] )
Line 254 ⟶ 255:
 
== Почести ==
{{Onorificenze|immagine=BenemeritiCultura1.png|nome_onorificenza=Medaglia d'Oro ai Benemeriti della Cultura e dell'Arte|collegamento_onorificenza=Ordine_al_Merito_della_Repubblica|motivazione=|luogo=[[Roma]], 17 maggio [[2005]]}}
Златен медал за заслуги в областта на изкуствата и културата, Рим, 17 май 2005 г.▼
 
▲* Златен медал за заслуги в областта на изкуствата и културата, Рим, 17 май 2005 г.
* Велик офицер на Ордена за заслуги към Италианската република, 2001 г.
 
== ЗабележкиБележки ==
<references />
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Еторе_Зотзас“.