Борис Владимирович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
м шаблон, форматиране; форматиране: 8x тире, интервал, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност|светец
[[Файл:Святые Борис и Глеб.jpg|мини|Св. св. Борис и Глеб|300п]]▼
| описание = [[руски]] [[светец]]
| портрет =
| портрет-описание =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория =
| герб =
| герб-описание =
}}
}}
'''Бори́с Влади́мирович''' ([[986]]
Двамата с брат му [[Глеб Владимирович|Глеб]] са канонизирани от [[Руската православна църква]] като мъченици '''свети Борис и Глеб'''. Ден на паметта му е 2 май по [[стар стил]] / 15 май по нов (пренасяне мощите на светите братя) и 24 юли по стар стил / 6 август по нов.
В „Сказанието за Борис и Глеб“, написано най-късно през 1072 г., Борис е описан по следния начин: „Бил красив, висок, с кръгло лице, широки рамене, тънък в кръста, с добри очи, весел, на възраст още млад.“<ref name="drevne">[http://www.drevne.ru/lib/boris_gleb_s.htm СКАЗАНИЕ И СТРАДАНИЕ И ПОХВАЛА СВЯТЫМ МУЧЕНИКАМ БОРИСУ И ГЛЕБУ]</ref>
== Убийство на княза ==
През 1015 г., на около 25-годишна възраст,
Святополк изпраща отряд свои хора да премахнат Борис и те пристигат при шатрата му през нощта на 24 юли по [[Юлиански календар|юлианския календар]] (6 август по нов стил). Чуват от шатрата вечерната молитва на Борис и решават да изчакат той да си легне. След това нахлуват вътре и го пронизват с копията си, както и слугата му [[Маджари|маджарина]] Георги, който се опитва да го защити с тялото си. Още дишащият Борис е завит в покривало и понесен към Киев, но Святополк, получавайки известие, че той е още жив, изпраща двама [[варяги]] да го довършат, което и те правят, пронизвайки го с меч в сърцето.<ref name="drevne"/>
▲[[Файл:B09 Death of Boris.jpg|мини|Убийството на Борис|300п]]
== Хипотези за майка му ==
Оскъдните сведения в източниците за личността на майката на Борис и Глеб водят до утвърждаването на няколко хипотези. Според едната, която се опира на Владимировото житие, майка им идва от [[Дунавска България]], придружена от своя духовен наставник свещеника Михаил, чието име съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит, тоест възможно е да са едно и също лице. Житието на Владимир разказва, че тази българка с благороднически произход има важно значение за разпространението на
Тя ражда на Владимир двама сина, които стават негови любимци – Борис и Глеб, които при кръщението са наречени Роман и Давид. Тези имена са характерни за българската аристокрация в [[Преслав]] и [[Охрид]] – по същото време България е управлявана от цар [[Роман (цар)|Роман]], а [[Давид (комитопул)|Давид]] е от династията на [[Комитопули]]те и брат на цар [[Самуил]].<ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Goran%20Blagoev%20-%20Pokraastvaneto%20na%20rusite.htm д-р Горан Благоев, „Покръстването на Киевска Рус и българите“]</ref>
Името Борис рязко се отличава от приетите дотогава имена в княжеския киевски род – Олег, Ярослав, Игор, Святополк и пр.<ref>[http://www.desant.net/show-news/47690 Диана Славчева, „Първите официално признати руски светци са... внуци на цар Самуил“]</ref> Дотогава името Борис е неизвестно в Русия и става популярно едва от ХI век нататък<ref>[http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc д-р Илиана Чекова, „Образи на светостта в Киевска Русия от ХI век“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“]</ref>. Името е с прабългарски произход и етимология. Освен че е типично българско, то е свързано също и с българския цар [[Борис I]], останал в историята като ''Покръстител''.▼
▲Името Борис рязко се отличава от приетите дотогава имена в княжеския киевски род – Олег, Ярослав, Игор, Святополк и пр.<ref>[http://www.desant.net/show-news/47690 Диана Славчева, „Първите официално признати руски светци са... внуци на цар Самуил“]</ref> Дотогава името Борис е неизвестно в Русия и става популярно едва от ХI век нататък.<ref>[http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc д-р Илиана Чекова, „Образи на светостта в Киевска Русия от ХI век“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“]</ref>
Според друга хипотеза майката на Борис и Глеб произхожда от [[Волжка България]] и нейното име е Милолике, а след покръстването ѝ приема името Анна. Династичният брак е сключен като гаранция за мир между Киевска Рус и Волжка България<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/07.24_svv_Boris_Gleb.htm Венцислав Каравълчев, „Свв. мъченици благоверни князе Борис и Глеб“]</ref>.▼
▲Според друга хипотеза майката на Борис и Глеб произхожда от [[Волжка България]] и нейното име е Милолике, а след покръстването ѝ приема името Анна. Династичният брак е сключен като гаранция за мир между Киевска Рус и [[Волжка България]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/07.24_svv_Boris_Gleb.htm Венцислав Каравълчев, „Свв. мъченици благоверни князе Борис и Глеб“]</ref>
=== Църкви и манастири ===▼
Борис и брат му Глеб са много почитани светци в руските земи. На тях са посветени немалък брой църкви и манастири:
* [[Св. св. Борис и Глеб (Муром)|Св. св.Борис и Глеб в Борисоглеб]]
* [[Св. св. Борис и Глеб (Навагрудак)|Св. св.Борис и Глеб в Навагрудак]]
* [[Св. св. Борис и Глеб (Смоленск)|Св. св.Борис и Глеб в Смоленск]]
* [[Св. св.Борис и Глеб (Полоцк)|Св. св.Борис и Глеб в Полоцк]]
== Източници ==
|