Борис Владимирович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
м шаблон, форматиране; форматиране: 8x тире, интервал, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност|светец
[[Файл:Святые Борис и Глеб.jpg|мини|Св. св. Борис и Глеб|300п]]
| описание = [[руски]] [[светец]]
| портрет =
| портрет-описание =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория =
| герб =
| герб-описание =
}}
}}
 
'''Бори́с Влади́мирович''' ([[986]] - – [[24 юли]] [[1015]]), при покръстването си получил името '''Роман''', е княз на [[Ростов]] (ок. 1010 - – 1015), син на княза на [[Киев]] [[Владимир I]], както свидетелства [[Начална руска летопис|Началната руска летопис]], „от българка“ (''от болгарыни'') – вероятно българска принцеса.
 
Двамата с брат му [[Глеб Владимирович|Глеб]] са канонизирани от [[Руската православна църква]] като мъченици '''свети Борис и Глеб'''. Ден на паметта му е 2 май по [[стар стил]] / 15 май по нов (пренасяне мощите на светите братя) и 24 юли по стар стил / 6 август по нов.
 
В „Сказанието за Борис и Глеб“, написано най-късно през 1072 г., Борис е описан по следния начин: „Бил красив, висок, с кръгло лице, широки рамене, тънък в кръста, с добри очи, весел, на възраст още млад.“<ref name="drevne">[http://www.drevne.ru/lib/boris_gleb_s.htm СКАЗАНИЕ И СТРАДАНИЕ И ПОХВАЛА СВЯТЫМ МУЧЕНИКАМ БОРИСУ И ГЛЕБУ]</ref>
 
== Убийство на княза ==
[[Файл:B09 Death of Boris.jpg|мини|ляво|Убийството на Борис|300п]]
През 1015 г., на около 25-годишна възраст, тойБорис е убит злодейски по нареждане на своя полубрат [[Святополк I]], който вижда в негово лице съперник за княжеския трон. През същата 1015 г. се разболява тежко баща им княз Владимир I и синът му Борис, готвен от него за наследник, е повикан в Киев. Същевременно става ясно, че в страната нахлуват [[печенеги]] и бащата изпраща Борис с войска насреща им. Борис никъде не среща печенеги и на връщане към столицата се установява на стан до река Алта. Там получава известие, че баща му е починал, а Киев е овладян от по-големия му полубрат Святополк. Отрядът, който е под негово командване, му предлага да тръгне незабавно към столицата и да си върне престола, но Борис не иска да пролива братска кръв и възмутено отхвърля това предложение. Тогава отрядът, съставен от бойци на баща му, го напуска и Борис остава само с малочислената си свита.
 
Святополк изпраща отряд свои хора да премахнат Борис и те пристигат при шатрата му през нощта на 24 юли по [[Юлиански календар|юлианския календар]] (6 август по нов стил). Чуват от шатрата вечерната молитва на Борис и решават да изчакат той да си легне. След това нахлуват вътре и го пронизват с копията си, както и слугата му [[Маджари|маджарина]] Георги, който се опитва да го защити с тялото си. Още дишащият Борис е завит в покривало и понесен към Киев, но Святополк, получавайки известие, че той е още жив, изпраща двама [[варяги]] да го довършат, което и те правят, пронизвайки го с меч в сърцето.<ref name="drevne"/>. След това закопават тялото му край църквата във Вишгород (днес в [[Украйна]]).<ref>Христианство: Энциклопедический словарь. Т. 3. М., 1998. С. 715</ref>. През 1019 г. по заповед на [[Ярослав I]] то е препогребано заедно с тялото на убития му брат Глеб в княжеската гробница в новопостроената църква „Св. Василий“.<ref>[http://www.desant.net/show-news/47690 Диана Славчева, „Първите официално признати руски светци са... внуци на цар Самуил“]</ref>.
[[Файл:B09 Death of Boris.jpg|мини|Убийството на Борис|300п]]
 
== Хипотези за майка му ==
[[Файл:Святые Борис и Глеб.jpg|мини|Св. св. Борис и Глеб|300п]]
Оскъдните сведения в източниците за личността на майката на Борис и Глеб водят до утвърждаването на няколко хипотези. Според едната, която се опира на Владимировото житие, майка им идва от [[Дунавска България]], придружена от своя духовен наставник свещеника Михаил, чието име съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит, тоест възможно е да са едно и също лице. Житието на Владимир разказва, че тази българка с благороднически произход има важно значение за разпространението на православието в Киевска Рус. Тя ражда на Владимир 2 сина, които стават негови любимци - Борис и Глеб, които при кръщението са наречени Роман и Давид. Тези имена са характерни за българската аристокрация в [[Преслав]] и [[Охрид]] - по същото време България е управлявана от цар [[Роман (цар)Православие|Романправославието]], ав [[ДавидКиевска (комитопул)|ДавидРус]] е от династията на [[Комитопули]]те и брат на цар [[Самуил]]<ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Goran%20Blagoev%20-%20Pokraastvaneto%20na%20rusite.htm д-р Горан Благоев, „Покръстването на Киевска Рус и българите“]</ref>
 
Тя ражда на Владимир двама сина, които стават негови любимци – Борис и Глеб, които при кръщението са наречени Роман и Давид. Тези имена са характерни за българската аристокрация в [[Преслав]] и [[Охрид]] – по същото време България е управлявана от цар [[Роман (цар)|Роман]], а [[Давид (комитопул)|Давид]] е от династията на [[Комитопули]]те и брат на цар [[Самуил]].<ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Goran%20Blagoev%20-%20Pokraastvaneto%20na%20rusite.htm д-р Горан Благоев, „Покръстването на Киевска Рус и българите“]</ref>
Името Борис рязко се отличава от приетите дотогава имена в княжеския киевски род – Олег, Ярослав, Игор, Святополк и пр.<ref>[http://www.desant.net/show-news/47690 Диана Славчева, „Първите официално признати руски светци са... внуци на цар Самуил“]</ref> Дотогава името Борис е неизвестно в Русия и става популярно едва от ХI век нататък<ref>[http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc д-р Илиана Чекова, „Образи на светостта в Киевска Русия от ХI век“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“]</ref>. Името е с прабългарски произход и етимология. Освен че е типично българско, то е свързано също и с българския цар [[Борис I]], останал в историята като ''Покръстител''.
 
Името Борис рязко се отличава от приетите дотогава имена в княжеския киевски род – Олег, Ярослав, Игор, Святополк и пр.<ref>[http://www.desant.net/show-news/47690 Диана Славчева, „Първите официално признати руски светци са... внуци на цар Самуил“]</ref> Дотогава името Борис е неизвестно в Русия и става популярно едва от ХI век нататък.<ref>[http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc д-р Илиана Чекова, „Образи на светостта в Киевска Русия от ХI век“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“]</ref>. Името е с прабългарски произход и [[етимология]]. Освен че е типично българско, то е свързано също и с българския цар [[Борис I]], останал в историята като ''Покръстител''.
Според друга хипотеза майката на Борис и Глеб произхожда от [[Волжка България]] и нейното име е Милолике, а след покръстването ѝ приема името Анна. Династичният брак е сключен като гаранция за мир между Киевска Рус и Волжка България<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/07.24_svv_Boris_Gleb.htm Венцислав Каравълчев, „Свв. мъченици благоверни князе Борис и Глеб“]</ref>.
 
Според друга хипотеза майката на Борис и Глеб произхожда от [[Волжка България]] и нейното име е Милолике, а след покръстването ѝ приема името Анна. Династичният брак е сключен като гаранция за мир между Киевска Рус и [[Волжка България]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/07.24_svv_Boris_Gleb.htm Венцислав Каравълчев, „Свв. мъченици благоверни князе Борис и Глеб“]</ref>.
=== Църкви и манастири ===
 
=== Църкви и манастири =в памет на Борис и Глеб ==
Борис и брат му Глеб са много почитани светци в руските земи. На тях са посветени немалък брой църкви и манастири:
* [[Св. св. Борис и Глеб (Муром)|Св. св.Борис и Глеб в Борисоглеб]] - – манастир построен през XII—XIV в. в Русия;
* [[Св. св. Борис и Глеб (Навагрудак)|Св. св.Борис и Глеб в Навагрудак]] - – църква издигната в 1517—15191517 – 1519 г. в Беларус;
* [[Св. св. Борис и Глеб (Смоленск)|Св. св.Борис и Глеб в Смоленск]] - – църква от XII в. в Русия;
* [[Св. св.Борис и Глеб (Полоцк)|Св. св.Борис и Глеб в Полоцк]] - – манастир от XII в. в Беларус.
 
== Източници ==