Лудово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 25:
В началото на XX век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref>
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035159/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Лудово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 8 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref>
Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]] в 1910 година в ''Лудовон'' (''Λούδοβον'') има 10 християнски „българогласни“ семейства.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>
Ред 32:
=== В Гърция ===
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035159/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035159/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm |date=2007-07-26 }}.</ref>
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.<ref>Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село [[Требино (дем Еордея)|Кардия]], епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община [[Старичани|Лакомата]] от ном Костур (41 жители) и [[Крапешино|Атрапос]] от ном Лерин (466 жители).“</ref>
| |||