Еторе Зотзас: Разлика между версии

Зотзас е роден на [[14 септември]] [[1917]] в град [[Инсбрук|Инскбрук]], [[Австрия]]. Той е син на [[Тренто (провинция)|трентино]]-[[Тирол|тиролския]] [[архитект]] [[Еторе Зотзас старши]] и на австрийката Антония Пайнтнер.<ref>e-ntRA - CMS per siti accessibili - http://www.e-ntra.it/ - Ra Computer S.p.A., [https://web.archive.org/web/20160205222814/http://www.to.archiworld.it/OTO/Engine/RAServePG.php/P/30371OTO0203 ETTORE SOTTSASS sr], на www.to.archiworld.it . Посетен на 22 октомври 2016 г, архивиран на 5 февруари 2016.</ref> Учи в природонаучната гимназия „Галилео Ферарис“ в град [[Торино]]. След дипломирането си следва [[Архитектура|архитектуратаархитектура]] в [[Политехнически университет Торино|Политехническия университет]] в града, която завършва през [[1939]] г. През 1938 г. проектира Модната палата (днешна Torino Esposizioni). Впоследствие е призован като войник в [[Черна гора]]; остава интерниран за 6-7 години в затворнически лагер.<ref name="samha207.unipr.it">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://samha207.unipr.it/samirafe/loadcard.do?id_card=23890&force=1|заглавие=Collezione Musei|труд=Catalogo del Sistema Musela dell'Università di Parma|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>

Обратно в Италия Зотзас започва своята дейност в [[Милано]] през [[1947|1947]] г.,]] където си сътрудничи с баща си. Първоначално се вдъхновява от [[Баухаус]] и принципите на рационализма.

През [[1958|1958]] г.]] [[Адриано Оливети]] избира Зотзас за дизайнер на новия Отдел по електроника на известното дружество „[[Оливети]]“, който отдел е под ръководството на [[Роберто Оливети]] и на приятеля на Зотзас инж. [[Марио Джу]]. Така започва сътрудничеството му в сферата на компютърния дизайн с Оливети заедно с [[Марчело Ницоли]], чието място заема след пенсионирането му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.storiaolivetti.it/articolo/123-ettore-sottsass-jr/|заглавие=Ettore Sottsass jr|труд=Archivio Storico Olivetti|достъп_дата=1 март 2021}}</ref> Тази негова дейност продължава повече от 20 години и води до утвърждаването на нов стил за офис продуктите на дружеството, базирано в [[Северна Италия|северноиталианския]] град [[Ивреа]]. Зотзас, заедно с неговите сътрудници или съдружници, проектира повече от 50 различни продукта на Оливети, сред които: компютри, системи и терминали (''Elea 9000'', ''Elea 4001'', ''P603'', Audit 5 и ''7'', ''P6060'', ''DE 70''0, ''TC 480'', TC 1300, WS 580, ''BCS 2000'', ''S6000'', ''M20'', ''M24'', M30, ''M40'', ''M19'', ''M28'' и др.); [[Пишеща машина|пишещи машини]] и системи за писане (''Tekne 3'' и ''4'', ''Praxis 48'', ''Editor'', ''Editor 3'', ''4'' и ''5'', ''Lettera DL'', ''Dora'', ''Studio 45'', ''Linea 88'', ''Valentine'', ''Lettera 36'', ''Editor S14'' e ''S24'', ''TES 501'', ''ETS 2010'' и др.); изчислителни машини (''Elettrosumma 23'', ''Logos 27.2'', ''Summa 19''), [[телетайп]] (''Te 300'', ''Te 400'' и ''Te 500''); офис мебели (''Synthesis Serie 45'', ''Serie 82'', ''Serie Icarus'', ''Serie Delphos'' и др.). Най-важните от тях са [[Калкулатор|калкулаторитекалкулатор]]ите ''Elea 9003'', ''Summa-19'', ''Divisumma 26'' и ''Logos 27'' (1963), пишещите машини ''Praxis 48'' (1964) и ''Valentine'' (с Пери Кинг) и системата офис мебели ''Synthesis'' (1973). Най-важният негов проект е [[Мейнфрейм компютър|мейнфрейм]] [[Компютър|компютъръткомпютър]]ът ''Elea 9003'' (1959), благодарение на който печели престижната италианска награда за [[Продуктов дизайн|дизайн]] „Златен пергел“ (''Compasso d'Oro)'' през [[1959|1959]] г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/2007/12/sezioni/spettacoli_e_cultura/morto-sottsass/morto-sottsass/morto-sottsass.html|заглавие=Morto a 90 anni Ettore Sottsass, grande architetto e designer|труд=La Repubblica|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>

През [[1967|1967]] г.]] той основава заедно със съпругата си Фернанда Пивано и с американския поет [[Алън Гинсбърг]] списанието за изкуства ''Pianeta fresco''.

През [[1972|1972 г]] г. излага свои творби на изложбата ''Italy: the new domestic landscape'' в [[Музей на модерното изкуство (MoMA)|MoMA]] в [[Ню Йорк]], чийто куратор е [[Аржентина|аржентинският]] дизайнер и архитект [[Емилио Амбаш]].<ref>{{Cite news|url=https://www.moma.org/calendar/exhibitions/1783|title=1972: Italy, the new domestic landscape, al MOMA di New York|last=Arte|first=Rai|access-date=1 март 2021}}</ref> Междувременно прави серия конференции в [[Англия]] и през [[1976]] г. получава почетна степен от [[Кралски колеж по изкуствата|Кралския колеж по изкуствата]] в [[Лондон]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://misiaarte.it/designer/22/ettore-sottsass|заглавие=Ettore Sottsass|труд=Misia arte|достъп_дата=22 октомври 2016}}</ref>

През [[1979|1979]] г.]] участва с групата ''Alchimi'' в Дизайнерския форум в [[Линц|Линц,]], представяйки ''Стол за хранене'', подовата лампа ''Svincolo'' и масичката за кафе ''Le struct tremano.''

През [[1980|1980]] г.]] заедно с [[Алдо Чибич]], [[Матео Тун]], Марко Дзанини и Марко Марабели основава студиото Ettore Sottsass Associati.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sottsass.it/|заглавие=Sottsass Associati|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>

През [[1981|1981]] г.]] основава Група „Мемфис“ (''Gruppo Memphis'') заедно с [[Ханс Холайн]], [[Арата Исодзаки|Арата Изозаки]], [[Андреа Бранци]], [[Микеле де Луки]] и други международни архитекти. Мемфис е в резултат на изследванията, стартирани от Зотзас поне 20 години по-рано: неговите проекти – не само експериментални прототипи, но и завършени модели, които трябва да бъдат предложени на производствения свят, са изпълнени винаги със символни и емоционални значения и се превръщат в икона на модерността. Групата се разпада през 1988 г.

Творец с многостранни интереси, дете на изкуството, Зотзас „замърсява“ академичното си образование на архитект с преки преживявания в областта на [[Изобразително изкуство|изобразителните изкуства]], като се среща с различни художници и създава приятелства с тях, като това напр. с [[Луиджи Спацапан]]. През годините на своята значима кариера той се ползва от ценното сътрудничество на приятели професионалисти, които често стават международно известни имена в света на дизайна и [[Архитектура|архитектуратаархитектура]]та, като [[Джеймс Ървайн]].

През [[1985|1985]] г.]] създава Жилищната сграда на бул. Рома в Марина ди Маса (подселище на град [[Маса (Тоскана)|Маса]]) – проект, който се откроява с качеството на въведените архитектурни решения.

През [[1988|1988]] г.]] се ражда ''Terrazzo''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.electaweb.com/mostre/scheda/terrazzo-1988-1996-ettore-sottsass/it|заглавие=Mondadori-Electa|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080929230351/http://www.electaweb.com/mostre/scheda/terrazzo-1988-1996-ettore-sottsass/it|архив_дата=29 септември 2008|достъп_дата=22 октомври 2016}}</ref> – списание, което Зотзас замисля и осъществява заедно с втората си съпруга Барбара Радиче, Кристоф Радъл, Анна Вагнер и Санти Калека. То се занимава с дизайн и архитектура до [[1996|1996]] г.]], когато излиза последният му 13-ти брой.

В края на 90-те години той си сътрудничи отново с Оливети и неговото студио изпълнява проект за обновяване на историческата сграда на Центъра за изследователскиизследвания ияи опит (''Centro Studi e EsperienceEsperienze'') в Ивреа, където са родени много продуктиот на Olivetti и където Институтът за дизайнпродуктите на взаимодействието е създаден от Olivetti и Telecom Italia през 2000 гОливети.

На твореца се посветени многобройни лични изложби: големите изложби в Cooper Hewitt в [[Ню Йорк]] ([[1976]]) и в International Design Zentrum в [[Берлин]] (1976), в [[Център „Жорж Помпиду“|Център „Жорж Помпиду]]“ в [[Париж]] ([[1994]] и [[2003]][[1994|)]], в Design Gallery в [[Милано]] ([[1988]], [[1993]] и [[1995|1995]] г.)]], в Центъра за съвременно изкуство „Луиджи Печи“ в [[Прато]] ([[1999|1999)]]), в Музей Suntory в [[Осака|Асака]] ([[2000|2000)]]), в Музея на декоративното изкуство в [[Кьолн]] ([[2004|2004)]]) и в MART в [[Роверето]] ([[2005|2005)]]), в [[Триест]] ([[2007]]), на Триеналето на Венеция [[2017|(2017]]). Освен това неговитеНеговите творби се съхраняват в колекциите на престижни музейни институции като Център „Жорж Помпиду“ и Музей на декоративните изкуства в [[Париж]], [[Виктория и Албърт (музей)|Музей „Виктория и Албърт“]] в [[Лондон]], Музей „Стеделик“ в [[Амстердам]], [[Музей на модерното изкуство (MoMA)|Музей за модерно изкуство]] и [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Художествен музей „Метрополитън“]] в [[Ню Йорк]], Музей на изкуствата в [[Монреал]], [[Израелски музей, Йерусалим|Израелски музей]] в [[Йерусалим]] и Национален музей в [[Стокхолм]].

От [[2005]] до [[2007|2007]] г.]] (годината на смъртта му) той се посвещава на критика.<ref name="samha207.unipr.it" />

Днес Центърът за комуникационни изследвания и архиви (CSAC) в [[Парма]] притежава колекция, посветена на твореца, съставена от 13 858 дизайнерски материала (9918 скици и рисунки, 3940 изпълнителни чертежи<ref>Изпълнителните чертежи са един от документите на изпълнителния проект – третата и последна фаза, в която проектът обикновено се разделя като цяло.</ref>, от които 2917 прозрачни фолиа и 1023 хелиографски копия), 5 кутии с изпълнителни чертежи, 24 скулптури. Този фонд е публичен и свободно достъпен. Първата група творби, съставляващи фонда Ettore Sottsass Jr, е дарена на колекциите на CSAC с публичен акт през [[1979|1979]] г.]], второ дарение е получено в архива през [[2005|2005]] г.]] и все още се определя и днес.<ref name="samha207.unipr.it" />

Зотзас умира на 90-годишна възраст на [[31 декември]] [[2007|2007]] г.]] в дома си в Милано от [[сърдечна недостатъчност]] повследствие време на [[грип]].