|
== Контрадизайн ==
{{Цитат|Контрадизайнът е начин да се осъзнаеосъзнаем, че работещият механизъм не е идеалният.|Еторе Зотзас, Molto'ъMolto difficile da dire'ъ, Adelphi, 2019}}
В [[Италия]] Зотзас е творецът, който преди всички други успява да изрази чрез създаването на дизайнерски предмети най-бързо развиващи се идеи на Контрадизайна, т. нар. „Радикален дизайн“, т. Това е. социалнатасоциална критика, изразена чрез предмети, характеризиращи се с усилено експериментиране с материали, техники и форми, в пряка опозиция на [[Рационализъм|рационалистичния]] стил и общия вкус на времето.
Движението се ражда през втората половина на [[1960-те|60-те]] години]] и продължава в оригиналните си конотации до началото на [[1970-те|70-те]] години]]. Впоследствие то се развива чрез различни разклонения, извършени от [[Дизайнер|дизайнеридизайнер]]и и [[Архитект|архитектиархитект]]и като тези от групата Мемфис.
Причините, поради които Зотзас се присъединява към движението, се дължат преди всичко на естеството на характера му. Втората му съпруга Барбара Радиче, за която се жени през [[1976|1976]] г.]], го описва като дълбоко недоволен, самотен и нещастен човек, враг на всяка форма на институция и за когото парите нямат никаква стойност. Основният компонент на характера му несъмнено е провокативният, който непрекъснато го води до проблеми, породени от самия него.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://design.repubblica.it/timeline/nasce-il-radical-design/|заглавие=Nasce il Radical design|труд=La Repubblica Design|достъп_дата=1 март 2021}}</ref>
Зотзас е силно чувствителен към социалните промени, настъпили през тези години в Италия и в останалия свят, и реагира на тях чрез създаването на рисунки и артефакти, характеризиращи се със силна ирония и социална критика. В този период той все още е женен за първата си съпруга.
=== Влиянието на пътуванията ===
Продуктовата му концепция е до голяма степен повлияна от пътуванията му през [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години, в които, както и при всичките си пътувания, Зотзас не участва само като турист, а с намерението да изживее нови места и култури и да търси нова форма на език .
Едно от първите му пътувания, които го бележат дълбоко, е престоят му в [[Ню Йорк]] през [[1956|1956]] г.]] Той продължава няколко месеца, през които Зотзас работи в офиса на [[Джордж Нелсън (дизайнер)|Джордж Нелсън]] – известен модернистичен дизайнер и архитект. В Ню Йорк той опознава американското общество и неговите [[Потребителска култура|потребителски]] навици. От масовия продукт той разбира и оценява тоталната твърдост и простота, докато отказва да схване чертежа като чисто практически феномен с цел производство: неговите артефакти целят да ограничат самотата.
{{Цитат|Т. нар. „Движение на контрадизайна“ подкрепя идеята, че дизайнът не завършва с обекта, пуснат в производство от индустрията, а започва, когато навлезе в нашите домове, улици, градове, небеса, тела, души. Дизайнът започва, когато се превърне във визуално, физическо, сетивно представяне на екзистенциалната метафора, върху която основаваме живота си.|Еторе Зотзас, Design since 1945 del 1983 (във Художествен музей на Филаделфия)}}
Второто значимо негово пътуване в обучението му е това в [[Индия]] през [[1961|1961]] г.]] заедно с първата му съпруга Фернанда Пивано. Зотзас открива индийската култура като базирана силно на усещания, цветове, телесност; Индия комуникира с език, който надхвърля речта. Това му преживяване повлиява радикално на следващите му творби и поема формата на добре дефинирана идеология и на идеята за обекта като за упражнение в архитектурата и езика, което се отдалечава от естетическите тенденции на времето, разклаща основите им и ги поставя под въпрос. Стойността, която се приписва на обзавеждането, е основополагаща – вече не като обикновен и студен предмет, разглеждан в абстрактен смисъл, а като елемент, изпълнен с емоции, способен не само да задоволи нужда, но и да предаде усещания.
{{Цитат|Опитах се да нарисувам предмети, вещи, мебели и да ги построя. Направих ги големи и тежки, с цокли и основи, за да ги махнапремахна от кича на буржоазното и дребнобуржоазното обзавеждане. Не са почти никъде и във всеки случай не обвързват, дори не могат да генерират координати. Те просто стоят сами, като паметниците на площадите и дори не могат да създадат стил. Те също са украсени, тъй като така успявам да комуникирам различни културни състояния (в антропологичен смисъл) според случаите и според реалните функционални нужди.|Еторе Зотзас, ''Hello Design'', Claudio Vagnoni, Gangemi Editore, 2012}}
== Творби ==
|
