Люнет (архитектура): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
цитат уеб
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 32:
Църквата на [[йезуити]]те в Рим, строена от 1568 до 1584 година, която представлява прототип за много барокови църкви, разполага с няколко люнета в свода на [[неф]]а.<ref name="Brit"/> Използването на този архитектурен елемент достига кулминацията на популярността си при [[Неокласическа архитектура|неокласицизма]]. Неокласическите постройки от [[18 век|18]] и [[19 век]], както и съвременните сгради в същия стил, често разполагат с най-малко един люнет в екстериора си.<ref name="Geek"/>
 
В [[България]] също има примери на люнети, както в сгради от нашето съвремие, така и при древни [[Археология|археологически]] находки. В централната камера на [[Свещарската гробница]] е направен плътен люнет, който завършва стената над гробните легла. На стенопис в него е разработена композиция, развиваща темата за обожествяването на владетеля. В центъра е изобразена Великата богиня, която поднася на владетеля, представен като конник, златния венец на безсмъртието.<ref name="Свещ">[{{Citation |title=България, историческа памет и национална идентичност/Свещарска гробница |url=http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/69-свещарска%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-гробница%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.html България,|access-date=2014-02-14 историческа памет|archivedate=2014-03-08 и национална идентичност|archiveurl=https:/Свещарска/web.archive.org/web/20140308194500/http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/69-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.html гробница]}}</ref>
 
== Източници ==