Виртуализация: Разлика между версии

В [[компютър]]ната терминология, '''виртуализация''' ({{lang|en|Virtualizationvirtualization}}) e термин с широка употреба, който най-общо се отнася за ползване на компютърни ресурси за симулиране (и по този начин заместване) на реалните [[хардуер]], [[операционна система|операционни системи]], [[платформа (компютри)|платформи]], машини. Виртуализацията прави възможно стартирането на множество операционни системи и [[приложен софтуер]] на една хардуерна машина, при това едновременно позволява ефикасното използване на наличните ресурси.

Хардуерната (наричана още платформена) виртуализация представлява създаването на [[виртуална машина]] ({{lang|en|virtual machine}}), която има поведението на компютър с отделна [[операционна система]]. Софтуерът, стартиран на такава виртуална машина, е отделен от реалните хардуерни ресурси. Например на компютър под [[Windows]] може да се реализира виртуална машина, която изглежда като компютър с операционна система [[Mac OS XmacOS]]. Като следствиеСледователно на тази виртуална машина може да работи софтуер, предназначен за Mac OS XmacOS.<ref>{{cite web

За да се направи различие между истинската машина и симулираната, се използват прилагателнитетермините хост ({{lang|en|host machine}} – домакин) за истинската и guest (гост) за виртуалната. Хардуерната виртуализация е осъществена за първи път върху [[мейнфрейм]] IBM System/370.

* Пълна – почти пълна симулация на хардуера, така че предназначеният за него софтуер не се налага да бъде модифициран (това типично е [[операционна система]]).

* Паравиртуализация ({{lang|en|Paravirtualizationparavirtualization}}) – не се симулира хардуер и гостуващият софтуер се изпълнява в изолирана среда, все едно е върху отделна система. За тази цел е необходимо гостуващият софтуер да се модифицира.

* ОС виртуализация ({{lang|en|Operatingoperating system-level virtualization}}) – Виртуализациятавиртуализацията на ниво операционна система (ОС виртуализация) е метод за [[сървър]]на виртуализация, при който ядрото на операционната система позволява да се създадат много на брой нейни изолирани ''инстанции'' (работещи реализации). Всички инстанции (често наричани контейнери, виртуални системи (VEs), виртуални сървъри (VPS) или клетки) от гледна точка на потребителя изглеждат и действат като един-единствен физически сървър. В [[Unix]] системите тази технология може да бъде видяна като развито приложение на стандартния [[chroot]] механизъм.

* Приложна виртуализация – хостване на индивидуални приложения на чужд хардуер/софтуер.

** Разделяне на дялове (напр. на твърд диск) – прилага се при голям ресурс, който се разделя на по-малки еднотипни части с цел по-лесно използване на ресурсите

* [[Клъстер]]ни и грид-grid изчисления – обединението на много компютри в една инфраструктура за извършване на сложни изчисления. В състава на клъстера влизат различни класове компютри, програмно осигуряване, мрежово оборудване и устройства за вход/изход. В гридgrid системата компютрите са отдалечени пространствено.