Антефикс

Антѐфиксът (на латински: antefixus, като комбинация от две думи – ánte – отпред и fixére – прикрепвам, фиксирам) е архитектурен елемент от мрамор, глина или теракота, използван в класическата архитектура при храмове и обществени сгради. Предназначен е за прикриване на краищата на керемидите и предпазване на покривните греди, като бариера за улесняване оттичането на водния поток. Понякога може да прикрива и челото на долния край на стрехата. Прилага се обикновено при римската, етруската и гръцка храмова архитектура. В древногръцката и римската архитектура антѐфиксът придобива, освен утилитарни, и независими декоративни функции, като в някои случаи се превръща дори в скулптурен елемент. По-късно, при неокласицизма и ампира, преминава и в украсата на мебели.

Развитие

Първоначално антефиксът е вертикално поставена плоска керемида, дървена дъска или дори палмово листо, завършващи в най-ниската точка на всеки ред от керемиди и блокираща пътя на водния поток. Основната му цел е да защити ръба на дървения покрив от редовното излагане на дъждовна вода. Той стърчи над нивото на фасадата и покрива и може да се наблюдава отдолу или отстрани, ако човек се намира на улицата или в основата на сградата. Вероятно именно това обстоятелство е довело до постепенното превръщане на антефикса в декоративен елемент.(4)

Оформление

Изпълнява се като вертикален блок, който завършва покривното покритие от керемиди. Поставя се пред най-долния ред от керемидите, като по този начин закрива предните отверствия. За разлика от акротериите, прикрепени в ъглите на фронтон, антефиксите са монтирани на редове, през някакъв интервал, по протежение на покрива, по фасадата на сградата. Обикновено са полукръгли, за да покриват по-плътно отворите на някогашните керемиди. Отзад са гладки, а отпред са декорирани по някакъв начин – оцветени или с релеф. В големите обществени сгради лицето на всеки каменен антефикс е богато украсено с релефни изображения, често с орнаменти от антемия (редуващи се палмети и други растителни стилизирани форми). В по-малките сгради се изработва обикновено от теракота и също е украсено с фигури или други орнаменти, особено през римския период.(3) В по-скромните сгради керамиката е украсена с цифри или други прости знаци, което е особено характерно, за римската архитектура.(4)

Антефиксите имат различна форма и често наподобяват растителен лист, понякога плоча или щит. Често релефните изображения, с които са орнаментирани са глави на хора, фантастични същества и други.(2) Открити са и в много големи сгради и частни домове.(3)

При етруските храмове могат да се видят и по тясната страна на покрива. В Древна Гърция обикновено са изработвани от мрамор, под формата на палмета. В Древен Рим доминират антефикси от различни видове глина, особено теракота. Изборът на декоративен мотив варира в широки граници – глави на митични същества или богове (Медуза, Маенада, Силен и Юнона), телата на животни (лъвове, елени), хибридни същества (кентаври) и други.(3)

Разпространение

Богато украсени антефикси могат да бъдат намерени при почти всички древни цивилизации – от етруските до европейското Средновековие. Най-интересни от естетична гледна точка сред най-старите антефикси са открити при разкопки на етруските градове Вейи и Пирги. Изработени са от рисувана керамика и са датирани към края на 6 век пр.н.е.(4)

При разкопките на северната част на Античния форум на Филипополис са намерени четири различни вида, включително и два с изображения на театрални маски.(5) През 2017 г. Националният исторически музей излага рядко показвани експонати, между които и два антефикса. На единия е изобразена глава на Херакъл, покрита с лъвска кожа, а на втория – глава на Атина Палада с коринтски шлем.(6) При храма в могилата Шушманец е открит антефикс с формата на полупалмета.(7) В България антефикси са открити на още много места и не са нещо необичайно.(5)