Негушко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 23:
Но на 18 април същата година [[Мехмед Емин паша]], известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и [[башибозук]] завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Зафиракис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада Стумбани на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени – някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като [[Държилово (дем Негуш)|Държилово]] променят етническия си състав.
[[Файл:Naredba za Negusko vostanie.jpg|мини|ляво|Османска заповед, свързана с действията по потушаването на Негушкото въстание]]
В 1955 година на Негуш заедно с [[Месолонги]], [[Сули]] и [[Аркади]], е дадено почетното прозвище „[[град герой (Гърция)|град герой]]“.<ref>{{Цитат уеб|
[[Файл:Tasos Karatasos.jpg|мини|Анастасиос (Тасос) Каратасос един от водачите на Негушкото въстание]]
След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1200 македонци продължават борбата на юг в Гърция – при Месолонги и в Пелопонес.
|