Арабско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
qk Етикети: Отменени Визуален редактор |
вандализми Етикет: Ръчна отмяна |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
| име =
| конфликт = част от [[Близкоизточен театър (Първа световна война)|Близкоизточния театър]] на [[Първа световна война|ПСВ]]
| картинка = File:030Arab.jpg
| описание = Войници на арабската армия в Арабската пустиня, носещи флага на Арабското въстание.
| период = юни 1916 – октомври 1918
Line 13 ⟶ 14:
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 =
| жертви2 =
| бележки =
}}
'''Арабското
Младотурската революция, станала на [[3 юли]] [[1908]] г. е може би първият пламък, който ще спомогне в бъдещето за осъществяването на арабското въстание. Действията на младотурците, подтикнати от решението на султана да възстанови конституцията от [[1876]] г. ще станат съдбовни за цялата империя.
Line 21 ⟶ 25:
Новите избори в [[Истанбул]], проведени през 1908 г. под ръководството на Комитета за единство и прогрес и неговия лидер принц Сабахаддин (британски довереник), съставят нов парламент, състоящ се от 142 [[турци]], 60 [[араби]], 25 [[албанци]], 23 [[гърци]], 12 [[арменци]], 5 [[евреи]], 4 [[българи]], 3 [[сърби]] и 1 влах.
През [[Първата световна война]] [[Османската империя]] е главен участник във военните действия в [[Близкия изток]], част от Османо-германския алианс. Започват масови арести в [[Бейрут]] и [[Дамаск]] на арабски националисти, които биват измъчвани в затворите. Заради репресиите, проведени от османците и техните съюзници, шариф Хюсейн, който е водач на арабските националисти, на [[8 юни]] [[1916]] г. сключва съюз с [[Великобритания]] и [[Франция]] за съвместни действия срещу Османската империя. Доказателството за това, че турското правителство е било планирало да свали шариф Хюсейн от поста му след края на войната, са разменените писма между него и комисаря на [[Великобритания|Британия]] – Хенри Макмеън, който го е убеждава в това, че помощта му на страната на Тройното Съглашение може да бъде спечелено от Арабската империя, която в бъдеще ще обкръжава цял [[Египет]] и [[Персия]], с изключение на имперските владения и интереси в [[Кувейт]], Аден и Сирийския бряг. Британското представителство в Египет незабавно изпраща при арабите свой доверен човек – капитан Т. Лорънс, който по-късно става известен като [[Лорънс Арабски]]. Главната задача на капитан Лорънс е да следи за работата на арабските лидери крал Фейсал и [[Абдула]] и да направи така, че техните планове за въстание да бъдат съчетани с интересите на Британия. Той убеждава арабите да не гонят турците от [[Медина]], а при всяка възможност да атакуват [[Хиджазка железница|железопътната линия „Хиджаз“]]. Тези действия по-късно носят успех – войските на османците в района са откъснати от останалите части, а снабдяването с провизии става непоносимо.
През [[1917]] г. Лорънс Арабски се присъединява към арабските части в пустинята, водени от племенния водач Ауда Абу Таи и заедно нападат пристанището [[Акаба]], което е и в интерес на Британия, защото Акаба е главна точка в снабдяването на британските войски в Египет. На [[6 юли]] Акаба пада в арабски ръце. Една година по-късно, арабските въстаници помагат на генерал Алънби, като нападат Османската империя в нейната вътрешност и по линията [[Газа]] – [[Беершеба]]. На Коледа през 1917 г. Алънби влиза в [[Йерусалим]], заедно с въстаниците. <br>
Малко време след превземането на Акаба, много офицери от британската армия се присъединяват към каузата на крал Фейсал. Много от английските части помагат на въстанието с оръжие, експлозиви и провизии. Една част от французите също се присъединяват към каузата, но отношенията им с арабите са неприятни. Под командването на Лорънс Арабски арабите напълно откъсват Хиджазката железница от османските войски, като пленяват голям брой припаси.
През [[1918]] г. арабската
== Външни препратки ==
| |||