Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Тази статия е за ж.п. линия. За личността има отделна статия. Етикет: Връщане |
Премахната редакция 10729498 на Jingiby (б.) не е заличността а как се е предложил и приел закона, едно от най важните неща Етикети: Връщане Отменени |
||
Ред 47:
'''Теснопътна железопътна линия Септември – Добринище''' или '''линия № 16''' от [[Националната железопътна мрежа на България]] е единична, неелектрифицирана и единствената действаща [[теснолинейка|теснопътна железопътна линия]] в [[България]], с междурелсие 760 mm, известно още като Босненски тип междурелсие.<ref>{{cite web | url=http://archive.is/Br2ba| title=Über das Unternehmen SLB Pinzgauer Lokalbahn| publisher=SLB Pinzgauer Lokalbahn]]}}</ref> Свързва [[Добринище]] с железопътната линия [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]].
Бележитият войвода, просветен деец и народен представител от [[Народна партия|Народната Партия]], [[Стоян Мълчанков]] от 18 и 19 Обикновено Народно събрание предлага построяването на теснолинейката до гр. Неврокоп (Гоце Делчев) с идеята да се съживи Неврокопската околия, която се присъединява към България с освобождението на Македония. Използвайки личното си приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски и други видни политически и културни дейци от различни партии като министъра на транспорта Марко Турлаков (БЗНС) в правителството на Александър Стамболийски, Андрей Ляпчев, Михаил Такев, Васил Пасков от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], Тодор Александров, Пейо Яворов, Атанас Буров и др., Стоян Мълчанков успява да прокара специален закон в Народното събрание за построяването на теснолонейката до гр. Неврокоп. За съжаление [[Стоян Мълчанков]] е убит на 22 април 1920 г. на път от гр. Неврокоп за гр. София за заседание на Народното събрание, няколко дни преди приемането на закона за теснолинейката. През м. май 1920 г. е приет на три четения ''Закона за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за с. Ели дере - Татар Пазаржик, за с. Батак и за държавна гора "Чехльово"''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018092003583910-01.05.1920(2).pdf|заглавие=Закон за теснолинейката Саранбей-Неврокоп, 1-во четене}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080305072817-22.05.1920.pdf|заглавие=Закон за теснолинейката Саранбей-Неврокоп, 2-ро четене}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080305083818-25.05.1920.pdf|заглавие=Закон за теснолинейката, 3-то четене}}</ref> Същата година са приети и няколко други закона за развитие на българските железници, като Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080610362929-16.06.1920.pdf|заглавие=Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии.}}</ref>, Закон за местните и индустриални железници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080602252750-03.09.1920.pdf|заглавие=Закон за местни и индустриални железници}}</ref>, но Закона за теснолинейката е специален. ▼
Трасето води от гара [[Железопътна гара Септември|Септември]] (на главен път [[Железопътна линия 1 (България)|Калотина – Свиленград]]) до гара [[Добринище]] през 12 гари ([[Септември (железопътна гара)|Септември]], [[Варвара (железопътна гара)|Варвара]], [[Долене (железопътна гара)|Долене]], [[Костандово (железопътна гара)|Костандово]], [[Велинград]], Цветино, [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 15 спирки ([[Лазар Пампоров (спирка)|Лазар Пампоров]], Марко Николов, [[Цепина (гара)|Цепина]], [[Велинград-юг]] ([[Чепино (квартал на Велинград)|Велинград – Чепино]]), Острец, Света Петка, Стоян Митов, Смолево, Черна Места, Якорудска минерална баня, Юруково, Дагоново, [[Генерал Ковачев (спирка)|Генерал Ковачев]], Гулийна баня и [[Железопътна спирка Свети Георги|Свети Георги]]). Планира се музея и туристическото влакче да се кръстят на името на народния представител Стоян Мълчанков, който е предложил изграждането на теснолинейката. По линията са изградени множество [[Технически съоръжения по теснолинейката Септември - Добринище|изкуствени съоръжения]] – [[мост]]ове, [[тунел]]и, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] със [[Западни Родопи|Западните Родопи]], [[Рила]] и [[Пирин]], преминавайки по поречията на [[Чепинска река]] и [[Места]]. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като „Алпийската железница на Балканите“. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], намираща се на 1267,4 m [[надморска височина]], е най-високо разположената гара на [[Балканския полуостров]].▼
▲Трасето води от гара [[Железопътна гара Септември|Септември]] (на главен път [[Железопътна линия 1 (България)|Калотина – Свиленград]]) до гара [[Добринище]] през 12 гари ([[Септември (железопътна гара)|Септември]], [[Варвара (железопътна гара)|Варвара]], [[Долене (железопътна гара)|Долене]], [[Костандово (железопътна гара)|Костандово]], [[Велинград]], Цветино, [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 15 спирки ([[Лазар Пампоров (спирка)|Лазар Пампоров]], Марко Николов, [[Цепина (гара)|Цепина]], [[Велинград-юг]] ([[Чепино (квартал на Велинград)|Велинград – Чепино]]), Острец, Света Петка, Стоян Митов, Смолево, Черна Места, Якорудска минерална баня, Юруково, Дагоново, [[Генерал Ковачев (спирка)|Генерал Ковачев]], Гулийна баня и [[Железопътна спирка Свети Георги|Свети Георги]]). Планира се музея и туристическото влакче да се кръстят на името на народния представител Стоян Мълчанков, който е предложил изграждането на теснолинейката. По линията са изградени множество [[Технически съоръжения по теснолинейката Септември - Добринище|изкуствени съоръжения]] – [[мост]]ове, [[тунел]]и, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] със [[Западни Родопи|Западните Родопи]], [[Рила]] и [[Пирин]], преминавайки по поречията на [[Чепинска река]] и [[Места]]. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като „Алпийската железница на Балканите“. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], намираща се на 1267,4 m [[надморска височина]], е най-високо разположената гара на [[Балканския полуостров]].
▲През м. май 1920 г. е приет на три четения ''Закона за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за с. Ели дере - Татар Пазаржик, за с. Батак и за държавна гора "Чехльово"''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018092003583910-01.05.1920(2).pdf|заглавие=Закон за теснолинейката Саранбей-Неврокоп, 1-во четене}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080305072817-22.05.1920.pdf|заглавие=Закон за теснолинейката Саранбей-Неврокоп, 2-ро четене}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080305083818-25.05.1920.pdf|заглавие=Закон за теснолинейката, 3-то четене}}</ref> Същата година са приети и няколко други закона за развитие на българските железници, като Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080610362929-16.06.1920.pdf|заглавие=Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии.}}</ref>, Закон за местните и индустриални железници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080602252750-03.09.1920.pdf|заглавие=Закон за местни и индустриални железници}}</ref>, но Закона за теснолинейката е специален.
Железопътната линия е строена на шест етапа между [[1921]] и [[1945]] г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на [[1 август]] [[1926]] г.<ref name="Заповед 4749">Заповед № 4749 от 28 юли 1926 г. Обн. ДВ. бр. 95 от 30 юли 1926 г.</ref> Последният участък на железопътната линия Банско – Добринище е въведен в експлоатация на [[9 декември]] 1945 г. Разстоянието от 125 km между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/h. Ръководител на строежа на линията до [[Велинград]] е инженер [[Стоян Митов (инженер)|Стоян Митов]], който изготвя всички планове самостоятелно и на място.<ref name="цда">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5090169&ilgid=10048969&aelgid=22448221|заглавие=Автобиографии на инж. Стоян Георгиев Митов (ЦДА, ф. 1327К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 – 9)|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=Централен държавен архив|език=bg|език-скрит=1|достъп_дата=26 март 2018 г|цитат=}}</ref> От 1 октомври [[2002]] г. отклонението Пазарджик – Варвара, което е с дължина 16,6 km, е закрито и впоследствие демонтирано.
| |||