Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на GadzhevaMaya (б.), към версия на Jingiby Етикети: Отмяна Отменени |
Етикет: Връщане |
||
Ред 47:
'''Теснопътна железопътна линия Септември – Добринище''' или '''линия № 16''' от [[Националната железопътна мрежа на България]] е единична, неелектрифицирана и единствената действаща [[теснолинейка|теснопътна железопътна линия]] в [[България]], с междурелсие 760 mm, известно още като Босненски тип междурелсие.<ref>{{cite web | url=http://archive.is/Br2ba| title=Über das Unternehmen SLB Pinzgauer Lokalbahn| publisher=SLB Pinzgauer Lokalbahn]]}}</ref> Свързва [[Добринище]] с железопътната линия [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]].
Бележитият войвода, просветен деец и народен представител от [[Народна партия|Народната Партия]], [[Стоян Мълчанков]] от 18 и 19 Обикновено Народно събрание предлага построяването на теснолинейката до гр. Неврокоп (Гоце Делчев) с идеята да се съживи Неврокопската околия, която се присъединява към България с освобождението на Македония.Използвайки личното си приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски и други видни политически и културни дейци от различни партии като министъра на транспорта Марко Турлаков (БЗНС) в правителството на Александър Стамболийски, Андрей Ляпчев, Михаил Такев, Васил Пасков от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], Тодор Александров, Пейо Яворов, Атанас Буров и др., Стоян Мълчанков успява да прокара специален закон в Народното събрание за построяването на теснолонейката до гр. Неврокоп. За съжаление [[Стоян Мълчанков]] е убит на 22 април 1920 г. на път от гр. Неврокоп за гр. София за заседание на Народното събрание, няколко дни преди приемането на закона за теснолинейката. През м. май 1920 г. е приет на три четения ''Закона за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за с. Ели дере - Татар Пазаржик, за с. Батак и за държавна гора "Чехльово"''.<sup>[1][2][3]</sup> Същата година са приети и няколко други закона за развитие на българските железници, като Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии<sup>[4]</sup>, Закон за местните и индустриални железници<sup>[5]</sup>, но Закона за теснолинейката е специален.
През м. май 1920 г. е приет на три четения ''Закона за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за с. Ели дере - Татар Пазаржик, за с. Батак и за държавна гора "Чехльово"''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018092003583910-01.05.1920(2).pdf|заглавие=Закон за теснолинейката Саранбей-Неврокоп, 1-во четене}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080305072817-22.05.1920.pdf|заглавие=Закон за теснолинейката Саранбей-Неврокоп, 2-ро четене}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080305083818-25.05.1920.pdf|заглавие=Закон за теснолинейката, 3-то четене}}</ref> Същата година са приети и няколко други закона за развитие на българските железници, като Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080610362929-16.06.1920.pdf|заглавие=Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на европейската война железопътни линии.}}</ref>, Закон за местните и индустриални железници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/pub/StenD/2018080602252750-03.09.1920.pdf|заглавие=Закон за местни и индустриални железници}}</ref>, но Закона за теснолинейката е специален.
== Географско описание на трасето ==
|