Организация за освобождение на Палестина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) от УД |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 26:
Първата палестинска военна организация е Фатах на [[Ясер Арафат]]. До 90–те години, тя е най-голямата палестинска политическа сила. Другата по-голяма организация е Народният фронт за освобождение на Палестина, основана от православния християнин Жорж Хабаш. По-късно, той се оттегля от председателския пост, отстъпвайки го на Абу Али Мустафа, убит през [[2001]]. Председател на фронта става Ахмед Саадат, арестуван през [[2002]]. От НФОП се отцепват Демократичният фронт за освобождение на Палестина и [[Народен фронт за освобождение на Палестина - Главно командване|Народният фронт за освобождение на Палестина – Главно командване]], последната, подкрепяна от [[Сирия]] и [[Иран]].
ООП е считана САЩ и Израел за терористична организация<ref name="auto">U.S. Code [https://www.law.cornell.edu/uscode/text/22/5201- TITLE 22 > CHAPTER 61 > § 5201. Findings; determinations], Legal Information Institute, Cornell Law School.</ref><ref name="fundingevil">{{cite web |url=http://eufunding.org.uk/terror/FundingEvil.pdf |format=PDF |title=FUNDING EVIL, How Terrorism Is Financed -- and How to Stop It |author=Rachel Ehrenfeld |publisher=Eufunding.org.uk }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110426160931/http://eufunding.org.uk/terror/FundingEvil.pdf |date=2011-04-26 }}</ref> до [[Мадридска конференция (1991)|Мадридската конференция]] през 1991 г. Самата партия се счита за такава до 1988 г. През 1993 г. ООП официално се отрича методите на насилието и тероризма. В отговор, Израел официално признава ООП като представител на палестинския народ.<ref>Kim Murphy. "[http://articles.latimes.com/1993-09-10/news/mn-33546_1_mutual-recognition Israel and PLO, in Historic Bid for Peace, Agree to Mutual Recognition]," ''Los Angeles Times'', 10 септември 1993.</ref>
ООП се ръководи от [[Ясер Арафат]] от [[1969]] г. до смъртта му през [[2004]] г., когато той е наследен от [[Махмуд Абас]] (известен още като Абу Мазен), избран след него на поста [[президент]] на Палестинската автономия.
| |||