Най-известното произведение на Иван Вазов е [[Под игото]], което е и първият български роман. През [[1870]] г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „[[Борба (Иван Вазов)|Борба]]“. През [[1872]] г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До [[1875]] – [[1876]] г. Вазов пише и любовни стихотворения. През [[1876]] г. отпечатва първата си стихосбирка – „[[Пряпорец и гусла|Пряпорец и Гусла]]“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в [[Букурещ]]. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „[[Тъгите на България]]“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през [[1878]] г. и носи заглавието „[[Избавление]]“. През [[1881]] г. Вазов издава стихосбирката „[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“.
Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589|заглавие=Форум на клуб за Фантастика, Евристика и Прогностика „Иван Ефремов“, София|автор=Александър Карапанчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
