Поместен събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Rescuing 2 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 84:
* '''[[Църковно-народен патриаршески избирателен събор]]''' в София (4 юли 1971 г.) – провъзгласява митрополит Максим (български патриарх) Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.
8. '''[[Четвърти църковно-народен събор]]''' в София (2 – 4 юли 1997 г.) – осъжда разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и призова отпадналите от единството на Църквата към покаяние и завръщане по каноничен ред в лоното на Църквата<ref>[http://www.pravoslavie.bg/Документи/РЕШЕНИЯ-НА-ЧЕТВЪРТИЯ-ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН-СЪБОР Решения на Четвъртия църковно-народен събор]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>.
* '''[[Всеправославен събор (1998)|Софийски всеправославен поместен събор]]''' в храма „Св. Ал. Невски“ (30 септември и 1 октомври 1998 г.). На „Светия разширен и надюрисдикционен Всеправославен събор“ участват Цариградският вселенски патриарх Вартоломей, патриархът на Антиохия и целия Изток Игнатий VI, Московският и на цяла Русия патриарх Алексий II, патриархът на Александрия и цяла Африка Петър VII, патриархът на Белград и цяла Сърбия Павел, патриархът на Букурещ и цяла Румъния [[Теоктист]], патриархът на София и цяла България Максим и др. представители на поместните патриаршески автокефални и автономни Православни църкви, които търсят начини за преодоляване на разкола в Българската църква. Представители на разколниците се явяват на събора и представят покайна декларация, в която молят за прошка за греховете, извършени от тях. Те обявяват, че признават Негово Светейшество Максим за патриарх на Българската православна църква, отказварт се от своите санове, получени по време на разкола, и се явяват на събора като обикновени монаси. Заради разкаянието и желанието им да служат отново на Българската православна църква, по снизхождение и по силата на пълна икономия, Съборът ги прима отново в лоното на Православието и признава епископско достойнство и сега те са на разположение на Св. Синод на БПЦ. Бившият „патриарх“ Пимен се отказва от своите претенции да ръководи Църквата и съборът отменява наложените му анатема и низвержение и му бе дава титлата бивш Неврокопски митрополит.
Ред 101:
== Външни препратки ==
* [http://synpress.bglink.net/19-2003/19-Serdikiiski_sabor.htm Сердикийският събор] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050321182700/http://synpress.bglink.net/19-2003/19-Serdikiiski_sabor.htm |date=2005-03-21 }}
* [http://www.reocities.com/arh_art/is64.html Йонко БОНОВ, Църковно събитие с историческа значимост, Навършват се 1660 години от началото на Сердикийския събор, археология, в-к Арх & Арт, 2003 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402121857/http://www.reocities.com/arh_art/is64.html |date=2015-04-02 }}
* [https://web.archive.org/web/20040106120012/http://members.tripod.com/~bulch/19br98.htm Решения на Светия разширен събор]
* [http://www.pravoslavieto.com/books/pastirskoto_sluzhenie/2.htm Из правилата на Светата православна църква за пастирското служение]
| |||