| карта-описание = Разпространение на [[картвелски езици|картвелските езици]]
}}
'''Лазкият език''' (ლაზური ნენა, lazuri nena; {{lang|ka|ლაზური ენა, ''lazuri ena'' или ჭანური ენა, ''č'anuri ena''}}; {{lang|tr|Lazca}}) се говори от [[лази]]те, населяващи югоизточния бряг на [[Черно море]]. Живеещите в [[Турция]] носителниносители на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в [[Грузия]] техният брой е по-малък.
Лазкият е един от четирите [[картвелски езици]] (грузински, [[Мингрелски език|мингрелски]], [[Зански език|зански]], лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавкаскитеюжнокавказките (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език – занския. Този възглед се поддържа по времето на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.<ref>{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lzz | title = Laz | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 22 октомври 2012 | lang = en }}</ref>
