Птолемей XII: Разлика между версии

м
шаблон, форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (- \] +]))
м (шаблон, форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor))
 
{{Личност|фараон
[[Файл:Ptolemy XII Auletes Louvre Ma3449.jpg|мини|Птолемей XII, в [[Лувър]], [[Париж]]]]
| описание = [[египет]]ски [[фараон]]
'''Птолемей XII''', с официални прозвища '''Теос Филопатор Филаделф Неос Дионис''' (на [[гръцки]]: ''Πτολεμαῖος Νέος Διόνυσος Θεός Φιλοπάτωρ Θεός Φιλάδελφος''; * между 115 и 107 г. пр.н.е.; † февруари/март (?) 51 г. пр.н.е.) е [[египет]]ски [[фараон]] от династията на [[Птолемеи]]те.
| портрет =
[[Файл:Ptolemy| XIIпортрет-описание Auletes= Louvre Ma3449.jpg|мини|Птолемей XII, в [[Лувър]], [[Париж]]]]
}}
 
'''Птолемей XII''', с официални прозвища '''Теос Филопатор Филаделф Неос Дионис''' (на [[гръцки]]: ''{{lang|el|Πτολεμαῖος Νέος Διόνυσος Θεός Φιλοπάτωρ Θεός Φιλάδελφος''}}; * между 115 и 107 г. пр.н.е.; † февруари/март (?) 51 г. пр.н.е.) е [[египет]]ски [[фараон]] от династията на [[Птолемеи]]те.
 
Той е баща на прочутата [[Клеопатра VII]], последната владетелка от династията. Получава прякора '''Авлет''' (''Auletes'' – [[флейта|флейтист]]) защото прекарвал повечето време в празници и свирене на флейта. Допълнителното име ''Neos Dionysos'' си избира заради култа му към [[Дионис]].
 
== Произход и ранни години ==
Птолемей XII е син на [[Птолемей IX]] Филометор Сотер II (Латир) от династията на [[Птолемеи]]теПтолемеите. Майка му вероятно е [[Клеопатра Селена I]], втората съпруга на Птолемей IX или неизвестна друга жена. Възможно е също да е син на [[Птолемей XI]] и [[Клеопатра IV]].
 
След убийството на Птолемей XI от тълпата в [[Александрия]] през 80 г. пр.н.е., Птолемей XII и брат му останали единствените живи мъжки наследници на Птолемеевата династия, въпреки че най-вероятно са нелегитимни. Те се намирали в изгнание при двора на понтийския цар [[Митридат VI]] в [[Синоп]].
 
== Управление ==
През [[80 г. пр.н.е.]] (малко преди 11 септември) Птолемей XII се качва на трона и е коронован през 79 г. пр.н.е. в [[Александрия]]. Въпреки споровете за неговата легитимност, [[Сенат|римският Сенат]] разрешава на Птолемей XII да стане [[цар]], главно защото не е назрял момента за окупация на Египет. Той се жени за сестра си [[Клеопатра V|Клеопатра V Трифена]], извънбрачна дъщеря на [[Птолемей IX]] или дъщеря на [[Птолемей X|Птолемей X Александър I]] и управлява заедно с нея и с [[Клеопатра VI]] (спорно дали сестра или дъщеря).
 
Птолемей Авлет провежда про-римска политика и раздава щедри подкупи на римските магистрати, за да продължи да бъде смятан за съюзник на [[Древен Рим|Рим]]. Поради финансовите затруднения царят взема заеми от римските кредитори и натрупва големи дългове. В резултат на тежките данъци, които са въведени, местното население въстава и през 58 г. пр.н.е. Птолемей XII е изгонен. Той отива в [[Рим]] където моли за помощ, но отначало Сената не обръща внимание на исканията му. В периода 58 – 55 г. пр.н.е. Египет е управляван от дъщерите на Авлет – Клеопатра VI и [[Береника IV]].
 
Римските кредитори осъзнават, че ако Птолемей не бъде върнат на власт, Египет няма да им изплати дълговете от взетите заеми. Те настройват общественото мнение и Сената склонява да подкрепи връщането на Авлет. През 55 г. пр.н.е. Птолемей Авлет плаща 10 хиляди [[Талант (единица)|таланта]] на [[Легат|римския легат]] [[Авъл Габиний]], за да извърши интервенция, с която да го върне на трона в Египет. С римска помощ Птолемей XII Авлет е възстановен обратно на трона, екзекутира дъщеря си Береника и нейните привърженици и остава фараон до смъртта си (51 г. пр.н.е.).
 
Около 2000 римски войници остават в Египет, за да пазят царя. Птолемей обаче не е в състояние да върне дълговете си към Рим и затова се съгласява римските магистрати да поемат управлението на финансите в държавата. Експлоатацията на населението довежда до нови размирици, а стойността на египетската валута пада.
 
== Наследници ==
В завещанието си Птолемей XII посочва за свои наследници непълнолетните [[Клеопатра VII]] и [[Птолемей XIII]]. Между тях и другите му потомци – [[Арсиноя IV]] и [[Птолемей XIV]] започват борби за трона, които довеждат до края на Птолемеевата династия и анексирането на Египет от римляните през 31 г. пр.н.е.