Пролетно тайнство: Разлика между версии

Към партитурата на Стравински, която през първата половина на 20 век преди всичко се изпълнява като самостоятелно музикално произведение, се обръща и балетмайсторът-авангардист [[Морис Бежар]] (Maurice Béjart). Той има свое оригинално виждане, различно от първоначалното на създателите на „Пролетно тайнство“, и превръща балета в метафора за пролетта на човечеството. Темата на балета на Бежар – станал легенда – не е ритуалното жертвоприношение, а любовта между жена и мъж. Подобно на първата, постановката е отново революционна за времето си. На сцената 20 жени и 20 мъже танцуват с особена пластика „брачен танц“, зараждащата се любов се превръща в бурна страст. Балетната трупа на Бежар „Балет на 20 век“ (Ballet du XXme Siècle) поставя „Пролетно тайнство“ 2 пъти – през 1959 г. в Брюксел и през 1965 г. за Парижката опера. Същата постановка се представя в Болшой театър за 100-годишнината на балета от наследилата „Балет на 20 век“ трупа „Балет „Бежар“ (Béjart Ballet Lausanne).<ref name="белканто2"/><ref>[https://tvkultura.ru/article/show/article_id/84321/„Весна священная“ в хореографии Мориса Бежара – на Новой сцене Большого театра]</ref><ref name="саунд">[http://soundtimes.ru/balet/klassicheskie-balety/vesna-svyashchennaya Творческий Центр „Звуки Времен“]</ref><ref name="100лет">[http://www.dw.com/ru/театральный-скандал-века-весне-священной-100-лет/a-16839113 Анастасия Буцко, Театральный скандал века: „Весне священной“ – 100 лет]</ref>

 

 

В Германия няколко театъра проявяват интерес към балета. Работата на американския хореограф Джон Ноймайер (John Neumeier) с Франкфуртския балет през 1972 г. представя метафора за агресивно и саморазрушаващо се човечество. Спектакълът е с особена визия – всички балетисти са облечени в трика с телесен цвят.<ref>{{Citation |title=CuePix: SPRING AND FALL AND LE SACRE |url=http://icue.ru.ac.za/index.php/CuePix-2015/MAIN/DANCE/SPRING-AND-FALL |access-date=2018-03-17 |archivedate=2016-06-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160621180138/http://icue.ru.ac.za/index.php/CuePix-2015/MAIN/DANCE/SPRING-AND-FALL }}</ref> Скоро след него в Мюнхен, друг американски балетмайстор, Глен Тетлей (Glen Tetley), поставя една от най-радикалните версии – при него за жертва се избира млад мъж. Премиерата е през 1974 г.<ref>{{cite web |title=The Rite of Spring |url=http://www.pnb.org/AboutPNB/Repertory/TheRiteofSpring.aspx |publisher=Pacific Northwest Ballet |accessdate=28 февруари 2018 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120319004727/http://www.pnb.org/AboutPNB/Repertory/TheRiteofSpring.aspx |archivedate=19 март 2012 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120319004727/http://www.pnb.org/AboutPNB/Repertory/TheRiteofSpring.aspx |date=2012-03-19 }}</ref> Следващата, оценена като революционна, постановка на „Пролетно тайнство“ носи световна известност на своя балетмайстор, немската хореографка [[Пина Бауш]] (Pina Bausch). Сюжетът на балета е запазен, но съдържанието не е свързано с картините от древна Русия. Темата е по-широка, ритуалът на жертвоприношението се интерпретира като насилие. Изразните средства са необичайни и въздействащи – фолклорният елемент е отхвърлен, танцьорите са боси, техните движения излъчват болка, отчяние, страх. Сцената е покрита със слой навлажнена пръст. На края на представлението артистите са потни, покрити с кал, чува се тяхното тежко дишане.<ref>{{cite journal|last= Jennings|first= Luke|title= Obituary: Pina Bausch|url= https://www.theguardian.com/stage/2009/jul/01/pina-bausch-obituary-dance|journal= The Guardian|date=1 юли 2009}}</ref> Балетът има премиера през 1975 г. във [[Вупертал]] (Германия) и днес се смята за класика на модерната хореография.<ref name="100лет"/><ref>[https://tvkultura.ru/article/show/article_id/86261/ В Большом артисты из танцтеатра Пины Бауш показали свою версию „Весны Священной“]</ref><ref>[http://www.omm.de/veranstaltungen/musiktheater20112012/W-cafe-mueller-sacre.html Online Musik Magazin, Das Frühlingsopfer (Le Sacre du Printemps)]</ref><ref>[https://www.theparisreview.org/blog/2017/10/11/pina-bauschs-rite-spring/ Vanessa Manko, Pina Bausch’s The Rite of Spring]</ref>