Въбел (област Плевен): Разлика между версии

Името идва от славянската дума ''„въбел“'' – [[кладенец]]. Името се среща на много места в България като местно или речно име – ''Въбел'', ''Въбела'' и със запазена носовка ''[[Въмбел]]''. Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ сродни славянски думи са сръбското ''убао'', ''убла'', ''кладенец'', руското от XI век ''уболъ'', ''улица; кладенец'', полабското ''wûmbâl'', ''извор''. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското ''amb'', ''amp'', родителен падеж ''amboy'', ''ampoy'', ''облак'', гръцкото (пеласгийско) ''ὅμβρος'', ''дъжд'', латинското ''imber'', ''дъжд; вода, течност'', авестийското ''awrəm'', ''облак'', староиндийското ''abhrám'', ''дъждовен облак; мрачно време'', ''ámbháh'', ''ámbu'', ''вода'' от индоевропейското *ombh-, *mbh.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=200, 207 |url= |accessdate=}}</ref>

Има написана история на село Въбел от кфн. Кирил Ангелов Стерков, директор на училището в селото в която се проследява историята на селото от създаването му, промяната на местоположението му през годините чак до наши дни. Над селото има изворче, което славяните наричали първоначално „Стублата“, или „Стъбела“. След като идват българите и се смесват със славяните, селото получава името „Въбел“ в рамките на българската държава. Името идва също и от кладенчето, тъй като на български на кладенец се казва „Въбел“.